Обща декларация на Папата и Хризостом ІІ за християнското единение и апел за мир в Близкия Изток

(16.06.2007) - Общата декларация, подписана от Папа Бенедикт ХVІ и Н. Бл. Хризостом ІІ в братска атмосфера, посочва конкретно ангажиментите и надеждите за „пълното единение между всички християни”. И двамата духовни лидери изразяват желанието да „подкрепят и насърчават богословския диалог”, който продължава чрез компетентните Международни комисии, и заявяват „необходимостта от постигане на основен договор за пълното общение във вярата, изповядването на Тайнствата и упражнавяне на пасторалното служение”.


В документът се изброяват и спешните нужди за Близкия Изток, декларирайки ролята на двете Църкви за помирението, справедливостта и солидарността, както и да насърчават „братските отношения между всички християни” и „лоялния диалог между присъстващите различни религии в региона”. Те отправят и апел към „издигналите ръка срещу своите събратя” да предадат оръжието, да зачитат човешките права и религиозната свобода, както и култовите места: „зачитането на човека, създаден по Божи образ и подобие, е основен дълг за всички. Това важи и за човешките права, като приоритено място има релиигозната свобода. Незачитането им представлява тежко оскърбление къмчовешкото достойнство, засегнато в най-съкровеното място, където живее Бог”.


Папата и архиепископът на Кипър декларират и конкретното сътрудничество между двете Църкви за изграждането на ЕС в което „католици и православни са призвани да допринесат за създаването на атмосфера на приятелство и сътрудничество”. Същевременно, „католици и православни в Европа са призвани към обновено общо свидетелство на етическите ценности, готови винаги да дадат право на вярата в Исус Христос, Господ и Спасител”. Двамата духовни водачи потвърждават, че „ЕС не може да се ограничи в икономическото сътрудничество, а се нуждае от солидна културна база, споделени етически ценности и откритост към религиозното измерение” и посочват необходимостта „християнските корени на Европа, стоящи в основата на европейската цивилизация, да бъдат съживени и се признае, че в този смисъл християнската западна и източна традиции имат важна обща задача”.


В декларацията се изразява и „сериозно безпокойство за начина по който са посрещнати въпросите за биоетиката: „Съществува опасността – се чете в текста – някои техники приложени в генетиката, нарочно създадени, за да отговорят на законните нужди, да засегнат достойнството на човека, създаден по Божи образ и подобие. Експлоатацията на човешкото същество, незаконните експерименти и генетични опити незачитащи етически ценности са оскърбление към живота, посягат на неговата невредимост и достойнството на всеки човек и затова не могат и не трябва да бъдат оправдани или допуснати в нито един от етапите на неговото съществувание”.


Споделеното общо „безпокойство за човешкия живот” подтиква Бенедикт ХVІ и архиепископ Хризостом да отправят призив към ръководителите на „ония нации, които благодарение на Бога са постигнали значителни успехи в икономиката и технологиите, да не забравят своите бедни братя и сестри в страните засегнати от глад и болести” и помогнат за насърчаването на „справедливо разпределение на земните ресурси вдуха на солидарнос с бедните и цялото индиянско население по света”.


В същият дух Бенедикт ХVІ и Хризостом ІІ споделят общите безпокойства и за „опасността от разрушаване на Творението”. Те припомнят в декларацията,че „обявявайки се за център на вселената и забравяйки мандата на Създателя, човекът, затворен в егоизма на собственото благополучие, управлява природната среда в която живее, като поставя в опасност самия себе си, докато Творението изисква защитата на всички които живят в него”.