Пресвято Сърце Исусово - празник на Божията любов

Празникът на Пресвето Сърце Исусово е празник на Божията любов, която се проявява в Исус, както казва св.Йоан Евангелист в трета глава на Евангелието.Бог толкова обикна света, че даде своя единороден син, та всеки, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен. Пресветото Сърце е синтез на това проявление на Бога в Исуса Христа, Божият син, станал човек, и самият Той е проявление на Божията любов за цялото човечество.Но какво е посланието на този празник и какво казва той на съвременните християни. Отговор дава префектът на Конгрегацията за божествения култ и дисциплината на църковните тайнства кардинал Франсис Аринзе:


Исус ни обича, и го показва по специален начин с неговото въплъщение, с неговия живот, с неговото учение, с чудесата, но по-специално с пасхалната тайна, тоест със страданието, смъртта и възкресението му, които представляват центъра на това, което ние честваме в литургията. Исус ни дава своето тяло: за него не е достатъчно да покани Църквата да се приобщи към него, Той дава самия себе си в литургията. Исус дава самия себе си, дава ни да ядем и да пием от Него и остава неразделен. Той се дава на нас, поставя се в нашите ръце, приемайки риска, че има хора, които го пренебрегват, хора, които дори светотатстват, когато се намират в състояние на смъртен грях и отиват да получат Исус; онези, които са в състояние на благодат, но са повърхностни, не уважават достатъчно Исус, получават причастието все едно е някаква бисквита или просто парче хляб. Това е нещо много лошо. Исус ни обича, а Исус бива обичан не само чрез Евхаристията, а с Църквата, с дара на Църквата, защото Евхаристията я намираме в Църквата, без Църква няма Евхаристия и Исус ни дава, всъщност майка си. Така че три са големите дарове на Исусовото Сърце: самият Той в Евхаристията, Църквата и неговата майка: какво повече можеше да ни даде?

 
Празникът на Пресвето Сърце Исусово е свързан и с празника на Тяло и Кръв Христови, когато Папа Бенедикт ХVІ изрази своята радост от факта, че много младежи се обръщат към Пресветото Сърце Исусово именно чрез евхаристичното обожание. Призивът на Светия Отец е към свещениците: да насърчават евхаристичното обожание в младежките групи, и да ги придружават, така че обожаването в общност да става все по-добре подготвено и величествено, с подходящо време за тишина и за слушане на Божието слово.” „В днешния често шумен и разпилян живот- продължава Папата- - е изключително важно да се възстанови способността за постигане на вътрешна тишина и на съсредоточаване:евхаристичното обожаване позволява това да става не само около Аза, а именно в компанията на това Ти, изпълнено с любовта, която е Исус Христос, „Богът, близо до нас.”

На празника на Пресветото Сърце Исусво се чества и Деня за освещаването на клира. Този ден е създаден по желание на папа Йоан Павел ІІ през 1995 г. Защо той съвпада с празника на Пресветото сърце Исусово ще ни обясни секретарят на Конгрегацията за клира архиепископ Мауро Пиаченца:

Сърцето, както знаем, е символ на чувствата. Сърцето на Исус е символът на неговата душепастирска любов към душите. Когато поглеждаме към това сърце мислим за фразата” Елате при мен вие всички, които сте отрудени и обременени. И аз ще ви успокоя”. Тогава свещеникът от една страна се чувства обичан и приет като приятел: „Няма да ви наричам повече слуги, а приятели.”, казва Исус на своите; така че се чувства разбран и в моментите на самота или в драмата на трудността да комуникира ценностите, които трябва да предаде на едно секуларизирано общество. Самото присъствие на свещеника, само да го видиш- и затова е важно винаги свещениците да носят техните свещенически дрехи и атрибути, защото те са знак. Когато хората видят един свещеник би трябвало да почувстват това усещане за бащинство, за топлота, за разбиране, за утеха и това трябва да е валидно за всички, привсички условия.

Денят за освещаването на клира има дълбок смисъл и значение, който монс. Пиаченца обяснява по следния начин:


Целият Божи народ и самите свещеници да осъзнаят, че свещениците са незаменими. Затова първото значение на този ден е да си дадем сметка за съществеността на свещеничеството, което не е висша структура на Църквата, а е носеща структура, защото осветява спасителното безпокойсто на нашия Господ Исус Христос. Целта е да се молим за клира, защото свещеникът, който е лицето на Христос сред обществото, трябва да може да придобие чертите на Христа и така светостта става онтологична необходимост, необходимост на самото съществуване.

 
Но какъв свещеник искат да имат християните днес питаме отново монс. Пиаченца:
Един свещеник, много по-различен от неговия образ, който медиите представят. А свещеникът, който хората искат е най-вече Божи човек и аз се уверих в това, когато много години бях учител по релиигя в гимназията. Аз винаги забелязвах, че младежите може и да се смеят, да се шегуват с учителя по религия, но когато търсат наистина свещеника, търсят Божия човек.

Този божи човек обаче неизменно намира много трудности в днешния объркан и секуларизиран свят. Монс. Пиаченца обяснява кои са те:

Релативизмът, безразличието, този вид обща примиреност, според която каквото и са става все е добре. Също така неторлерантната толерантност, която толерира всичко освен истината и нейните предложения. Затова свещеникът не трябва да следва света, а да бъде изпълнен с Бога, за да може светът да го следва и така да следва и Бога; така че трябва да знае да приеме тези предизвикателства, зареждайки се силно с Божията любов.

Един свят свещеник прави и верните свети- за връзката между духовното ниво ва клира и на верните говори монс. Пиаченца:

Колкото по-свят е свещеникът толкова повече онези, които са обект на неговата грижа използват този кръг на доброта и на святост, който се създава. То е като източник на топлина, ако в една стая има печка и тази печка е нажежена, стаята се затопля. И със свещениците е същотоСамите верни трябва да провокират освещаването на свещеника, за да търси Той все повече приликата с Христос.