Тяло и Кръв Христови - размишление от Виктор Хаджиев, студент в Папския Богословски Университет Терезианум, Рим

Тяло и Кръв Христови, Лк 9,11-17: Всички ядоха и се наситиха
Скъпи братя и сестри,
Отбелязваме в днешната неделя Тържеството на Пресвятото Тяло и Кръв Христови. На днешния ден се чете разказът за нахранването на пет хилядния народ, събрал се около Исус, с пет хляба и две риби.


Днешната Тайна наистина е голяма. Колко е трудно на човек да повярва, че всемогъщият Бог, когото не могат да обхванат небето и земята, се е “скрил” в Евхаристията, под външната форма на хляб и вино. Исус казва, че дава Своето Тяло за живота на света. А евреите се бунтуват, чудейки се как може Той да даде Тялото Си за храна. Христос ни казва, че ако не ядем Тялото Му, не можем да имаме живот в себе си и то живот вечен. Днес празнуваме  тази животворяща тайна. Въпреки че отбелязахме вече установяването на евхаристичната тайна във Велики Четвъртък, нашите мисли бяха насочени към Христовите страдания. Причината за въвеждането на днешния празник в календара са явленията, които има блажената Юлиана от Корнион. Под нейно влияние епископ Роберт въвежда този празник в своята епархия в Лиеж през 1246 г. През 1263 г. в Орвието се случва евхаристично чудо. По време на Евхаристия от хостията започва да тече кръв. След като разследвал случая, папа Урбан IV една година по- късно нарежда в була да се празнува тържеството на Тялото и Кръвта Христови в цялата Католическа Църква за прослава на Евхаристичната тайна и заради грешките на еретиците, които не вярват в реалното присъствие на Исус в Евхаристията. Понеже папата почива преди да бъде обнародвана булата, празника не се въвежда. Това става чак през 1317 г. по времето на папа Йоан XXII.


Нека се спрем сега върху днешното евангелие според свети Лука. В началото евангелистът ни представя как Исус заобиколен от тълпите дава необходимата храна и лекува болестите. Лука ни представя Христос, който е присъстваш на евхаристичната трапеза и лекува всички рани на греха и дава необикновена храна на душите.


След това четем: “А денят начена да преваля…” Това по много ясен начин ни изпраща при учениците от Емаус, когато при залез слънце прославеният Христос разчупва хляба и учениците Го разпознават в евхаристичното тайнство. Исус не иска да изостави децата си гладни и иска да има даде това, което ще засити нуждите им. Хората, събрали се около Господ, са около пет хиляди. За съжаление, единствената храна, която имат е само пет хляба и две риби, която ще стигне само за около десетина. Сами разбираме, заедно с Апостолите, че това е невъзможно. Дали Бог може да нахрани народа си?


И все пак Исус не изоставя народа си гладен. Взима хляба, благославя, разчупва го и го дава на гладните и немощните. Не остава никой гладен, всички се насищат, а и остава още.


Случава се това, което никой не е очаквал. Разказът не завършва с радостни възгласи на народа, понеже това чудо още не е завършило. Ежедневно в Светата Евхаристия Исус храни верните си Тялото си, което е било преди само обикновен хляб. Това става Исус извършва чрез свещеника, както тогава апостолите раздават хляба на бедните. В нашата Родина има около 50 католически църкви. За съжаление, не във всички може да се отслужи ежедневно Светата Литургия, понеже липсват свещеници. Прославяйки Тялото и Кръвта Христови на днешния празник, нека се замислим дали достатъчно се молим за нови свещенически звания от България. Без свещеници няма Евхаристия, без Евхаристия няма спасение. Амин.


Бр. Йоан Виктор Хаджиев OCD,
Папски Богословски Университет “Терезианум”, Рим