Целомъдрието - химера или възможна действителност

„Счита се, че е много трудно, ако не и невъзможно да се спазва целомъдрието. И причината на това невярно мнение е, че често думата целомъдрие се разбира погрешно.” С тези думи на Ганди, ви предлагаме да поразсъждаваме заедно защо всички религии държат на целомъдрието и какво е неговото истинско значение. Целомъдриетое не е осакатяване на човешките нужди или на любовта, а начин да открием по-хубаво и по-пълно изживяване на върха на любовта, на сексуалността.


Неслучайно и в последното си послание към младежите за тазгодишния младежки ден и в срещата си с младите хора в Бразилия Папата ги призовава „да се уважават взаимно в периода на влюбването и на годеничеството” , имайки предвид, че съвместният живот е отреден от Бога за „семейните двойки”. Светият Отец съветва младите хора да запазят целомъдрието, защото така ще си осигурят ”мир и щастие” в съпружеския живот. Бенедикт ХVІ не осъжда сексуалната връзка между мъжа и жената, а я извисява до “божественото” , „еросът иска да ни идзведе извън нас самите- казва Папата, предупреждавайки, че тази красота на сливането на телата и на душите се постига само „след един път на изкачване, на лишения, и на очистване. „ Казано накратко истинската любов изисква саможертви, за едно по-голямо добро, което е именно Божията любов. Бенедикт ХVІ призовава младежите да се „стремят да се противопоставят на деянията на злото, което присъства в много среди и подтиква към един безпътен, парадоксално празен живот.” Така според Папата се губи ценния дар на свободата и на щастието. Светият отец приканва да не се задоволяваме със заместители на любовта, а да търсим Нея, истинската любов, която търси повече щастието на другия, притеснява се повече за него, дарява се и иска да съществува за другия и затова става все по-вярна, неразделна и плодотворна”.


Тези силни думи на Папата изискват подходящ коментар и отговор. Затова помолихме монс. Джузепе Лорицио, преподавател в Папския латерански университет да обясни позицията на Църквата относно целомъдрието в предбрачините и брачни отношения.


Това са морални истини, които не са измислени от Църквата, но които тя приема чрез откровението. Т.е. дори тя да искаш , не би могла да ги промени. Става дума за едно по-дълбоко убеждение, според което споделянето на сексуалността води до едно пълно споделяне на всички аспекти на личността, на благата, на времето и др. А това може да се случи само чрез един важен и решителен избор като този, който се утвърждава в тайнството на брака.

Монс. Лорицио признава, че е трудно да се говори за сексуалност в днешно време и, че:
Църквата си дава сметка, че когато се говори за целомъдрие, за съпружеска вярност и за създаването на деца, тя гребе срещу течението, защото в контекста, в който живеем, за съжаление тези истини не се приемат толкова лесно.

Относно словата на Папата за целомъдрието и за ероса коментарът на монс. Лорицио е следният:
Папата иска да каже, че еротичното измерение на същетсвуването, което е едно важно измерение, свързано с нашата телесност, не значи да използваме еросът по какъвто и да е начин или форма, просто, за да задоволим своите инстинскти. А означава, че ако еросът иска да е човешки, трябва да се остави да бъде воден от една бдителна съвест и от свободата на самия човек. Например и при яденето ние задоволяваме един наш инстинкт, но в момента когато го правим, съблюдаваме някакви правила, готвим някои храни, храним се с прибори, даже понякога предпочитаме да ядем по-скоро по един начин, отколкото по друг и т.н. И ние със сигурност не бихме гледали с одобрение един човек, който яде като животно. Затова в този смисъл и сексуалният ерос трябва да бъде втъкан в един човешки контекст, в който човекът управлява своята свобода.

На думи всичко изглежда хубаво и лесно, на практика не се получава така. Затова помолихме монс. Лорицио да даде някой конкретен съвет или рецепта за запазване на целомъдрието за истинската любов.


Църквата дава на младежите не толкова рецепти, колкото един идеал. След това в различните пътища на израстване е ясно, че стоейки близо до тподрастващите, до младежите Църквата иска да ги придружава в това призвание към целомъдрието, което всички имаме. Призванието към целомъдрието не е само за монасите. В работата с младите хора Църквата преди всчико държи една линия ня приемане и на разбиране и освен това препоръчва да се избягват опасните ситуации, т.е. да не се поставяме в ситуации, чрез които лесно бихме стигнали до извършването на грехове или на вини.

Той ни приканва да оставим разпространените предразсъдъци, че Църквата с нейните заповеди и забрани пречи на радостта на любовта и не ни дава да вкусим напълно онова щастие, което мъжът и жената търсят във взаимната любов.” Целта е „да се научим да обичаме” и да започнем един чудесен начин на живот в „чистотата на жестовете и на думите. Това помага за узряването в любовта, в грижата и вниманието към другия, помага да се владеем по – добре, да уважаваме другите, все характеристики на истинската любов, която не търси първо собственото си удовлетворение нито собственото си удобство.”

Така съветва и Папата, който, препоръчва на младите хора да практикуват „чистотата на жестовете и на думите”, за да постигнат зрялата любов. С това е напълно съгласен и монс. Лорицио:


На жестовете, на думите, а аз бих добавил и на мислите. Т.е. да избягваме всичко, което може да накара в определн смисъл мислите, жестовете и чувствата ни към погрешно отношение с нашата сескуалност и с тази на другия.

За Църквата остава голямото предизвикателство, че нейната позиция не цели да постави серия от забрани, а да каже едно голямо Да на живота, което прави после много по-хубав сексът вътре в брака. В това е убеден и монс. Лорицио, който отбелязва:


"В едно общество, което е прекалено либерално от тази гледна точка, и в което се счита, че всеки може във всеки момент да задоволи своите инстинкти, се случва, и социологията го потвърждава, че и сексуалното желание отслабва или даже липсва, а понякога и угасва".