41-ви Световен ден на социалните комуникации

Ако нашите баби и дядовци спокойно са живели без радио,телевизия и интернет, то днес трудно можем да си представим живота без медиите. Изминали са 80 години от първото радиоизлъчване в България , когато хората са се събирали по къщите, за да слушат радио, а днес имаме радио и телевизия в мобилния си телефон и можем да ги използваме навсякъде. Бомбардирани от потоците информация, с които ни обсипва медийната индустрия, често се объркваме и забравяме за истинските, стойностни неща. На това иска да обърне внимание и Църквата, чествайки Световният ден за социални комуникации на 20 май на тема „Децата и медиите. Навлизане в медийния свят”.Защото днешните модели на подражание на децата не са вече героите от приказките, а участниците в рекламните клипове. Затова те искат да бъдат агресивни, красиви и побеждаващи според изследване на влиянието на рекламата върху децата, проведено от Агенцията за образа на малолетните.


Рекламата се харесва на младите хора, вълнува ги, забавлява ги, понякога повече и от киното. Но също така ги кара да мечтаят за свят без граници, съсредоточен върху собственото си Аз, както в един клип. Такава е картината, представена от Агенцията за образа на малолетните и тя не е успокояваща и показва объркване в устоите на днешните младежи:родени и израснали в медйния свят, децата знаят да различават ясно между действителността и измислицата, но несъмнено избират второто. Защо ще ни каже Даниела Бранкати, координатор от Агенцията:
 
Това са „деца в неизвестност”, деца, които привидно вече имат голям опит в реалния живот и тоест си представят, че семейството и училището са привилигированите места, за да се учиш. Обаче те са и деца, върху които имат голямо влияние моделите на рекламата. В пропастта между тези две неща, се образуват голями фрустрации, особено присравнението между техния истински живот и този, който виждат на екрана.

 
Реалистични и прагматични, децата не се поддават много, но внушенията за покупки, продиктувани от рекламата и в края на краищата признават, че училището и семейството са най-добрата среда за израстване. Затова голямото предизвикателство остава при родителите. Даниела Бранкати ги съветва така:


Да бъдат внимателни относно това, което се променя в техните деца, да осъзнават и факта, че днес живеем потопени в рекламата и в телевизията и затова медиите не могат нито да бъдат игнорирани, нито демонизирани. Трябва да им се противопоставяме с честни средства, без да ги демитизираме от една страна или да бъдем прекалено авторитарни от друга.

 
Според Мария Рита Сауле, съдия от конституционния съд, малките могат да бъдат отделени от рекламата, ако бъдат научени на жертви:


Трябва да се разпространява тезата, че успехът, благоденствието, могат да бъдат постигнати, но много от хората, които в момента ги имат, са преживели детство, pregresso, изпълнено с лишения. Трябва да се обърне внимание на децата на факта, че животът не е виц или телевизионен клип, а е нещо, което бива завоювано и построено от нас минута по минута.

 
Рискът, който представлява рекламата е застъпен и в Конвенцията за правата на детето, одобрена от ООН през 1989 г. Да чуем Антонио Склави, председател на УНИЦЕФ Италия:


Говорим за правата на децата, не само за задълженията, и това е моментът на правата, които биват предлагани по коректен начин, а не посредством методи, чиято цел е само продажба на продукти. Защото този начин на поставяне на условия създава трудности в семействата.

 
И наистина много от днешните родители се питат дали медиите влияят добре или зле на децата им. Според Шон Патрик Ловет, директор и създател на канала live на Радио Ватикана и преподавател по комуникации в Папския Грегориански университет този въпрос стои само пред работещите в католическите медии, докато тези, които работят в медиите, следващи правилата на пазара, не си го задават.


Ние, католическите медии, се придържаме към определени идеали, затова говорим с термини като добро и лошо влияние. Работещите в медиите, които зависят от пазара, не си поставят този проблем. Не е важно дали това, което те предават е добро или лошо, а дали се продава или не. Това са две коренно различни философии.

За съжаление, отбелязва Шон Ловет, католическите медии не биха могли да променят особено тази толкова конкурентна среда, която предлага и налага ценности, които невинаги съвпадат с ценностите, които ние искаме за децата си.


Можем да продължим със скромните средтсва, с които разполагаме, да предлагаме различни послания, да събудим съвестта на хората, да кажем : Хора, няма нужда да приемаме всичко, което медиите ни предлагат. Фактът, че нещо се дава по телевизията, не значи, че трябва безрезервно да го приемаме. Ние имаме разум и трябва да мислим и да разбираме кое да приемем и кое да отхвърлим за себе си и за нашите деца.

 
Понякога обаче това е трудно, защото не всички познават механизмите на медиите, но Шон Ловет е твърдо убеден, че спецификата на медиите трябва да бъде преподавана в училище, заедно с географията, историята, езиците, математиката.


Тъй като медиите заемат толкова голямо пространство в нашия живот, и така масивно влияят на нашето съществуване, на нашия начиин на мислене, на обличане, на говорене, на действие; те трябва да се познават. Спецификата на механизмите, тяхната същност, начин на изразяване, използването на звука, на думите би трябвало да бъдат преподавани заедно с другите предмети в училище. Да се надяваме това да се случи в най-скоро време.