Във Ватикана днес се чества празника Възнесение Господне
(17.05.07) Днес във Ватикана се чества празникът Възнесение Господне, който
в някои страни, сред които България и Италия, е преместен в неделята. С този празник
се припомня заключителния момент от видимото присъствие на Бог сред човеците. Един
момент от раздялата на Исус със земята и завръщането му при Отца, с което завършва
Изкуплението. “Ако не отида, няма да дойде при вас Утешителят, ако аз не отида и ви
го изпратя”, казва Исус на Апостолите.
“На този празник християнската общност
е призвана да обърне поглед към Онзи, който четирийсет дена след своето възкресение,
сред удивлението на Апостолите, “бе издигнат нагоре от техните очи и един облак го
закри от погледа им”. Издигайки се на небето, Той ни отвори пътя към нашата окончателна
родина, която е раят. Сега, чрез силата на своя Дух, Той ни подкрепя във всекидневното
странстване по земята”.
С тези думи на 8 май преди две години, Папа Бенедикт
ХVІ припомни смисъла на Възнесението. “Четирийсет дена след като се показа на Апостолите
под чертите на обикновения човек, които закриваха неговата слава на Възкръснал – обяснява
Катехизиса на Католическата Църква – Христос се издига на небето и седна отдясно на
Отца. Той е Господ, който царува в своята човечност във вечната слава на Божия Син
и се застъпва непрекъснато за нас пред Отца. Изпраща ни своя Дух и ни дава надеждата
да го достигнем един ден, защото ни е приготвил място”.
“Издигайки се “нагоре”,
Той разкрива по недвусмислен начин своята божественост: завръща се там, откъдето
бе дошъл, т.е. в Бог, след като изпълни своята мисия на земята. Освен това Христос
се издига на небето с човечността, която бе добил и която възкреси от мъртвите: тази
човечност е нашата, преобразена, обожествена, станала вечна. Възнесението разкрива
“висшето призвание” на всяка човешка личност: тя е призивът към вечния живот в Царството
Божие, Царство на любов, на светлина и мир”.
Това обясни Папата по време
на неделната молитва Царице небесна на 21 май миналата година. Същата година след
няколко месеца, на 10 септември той отслужи в Мюнхен Вечерната молитва и там уточни,
че Исус “във Възнесението не отиде на място отдалечено от нас”. Неговата шатра, Той
самият със своята тяло – каза Папата – остава сред нас като един от нас. Можем да
се обръщаме на ти към Него. Той ни слуша, и ако сме внимателни, ще чуем че Той ни
отговаря”.