Кардинал Бертоне: папската визита в Бразилия е подходящ случай за засилване на евангелизацията,
солидарността и справедливостта на континента
(07.05.2007) - На 9 май започва посещението на Папа Бенедикт ХVІ в Бразилия по повод
откриването на V-та Генерална конференция на епископите в Латинска Америка и Караибите.
За него това ще бъде шестата поредна международна визита и първа в латино-американския
континент в двегодишния му понитификат. В есклузивно интервю за бразилския ежедневник
Folha de Sao Paolo и Радио Ватикана, държавният ватикански секретар,
кард. Тарчизио Бертоне, говори за основните моменти на визитата, както и за някои
от предизвикателствата пред Църквата в Латинска Америка:
********** Това
е първата визита на новия Папа в Латинска Америка, но той добре познава действителността
на континента от срещите му с епископите на различните Епископски конференции, както
и от участието му на срещата в Гуадалахара през 1996г. с представителите на доктриналните
комисии в региона. Затова може да се говори за завръщане на кардинал Ратцингер, като
Папа, в една голяма страна с най-голям брой католици, за да посрещне предизвикателствата
и проблемите на Третото хилядолетие пред един дълбоко християнски континент, който
Йоан Павел ІІ начере „континента на надеждата”.
Как Светият Престол
гледа на Църквата в Латинска Америка? Както подчертахме на срещата през
февруари с апостолическите нунции в 22 латиноамерикански страни, Латинска Америка
е континент, белязан от огромна човешка драма. Нека видим насилието, особено в големите
градове; наркотрафика, който става все по-агресивен и властващ; социалните неравенства,
които все още нямат отговор; проблема за безработицата, миграциите, упадъка на образованието,
както и дефицита в представителната демокрация. Разбира се, Църквата е присъстваща
в тези ситуации, преди всичко за да укрепи евангелското известие, но също така и за
да насърчи една „хуманна революция” – на равенството, справедливостта и мира, който
е в генетичния код на църковната мисия. В тази мисия Църквата е подпомагана от всички
църковни представители – от епископите до миряните и от църковните институти до църковните
движения и асоциации. Затова Църквата вижда и положителни знаци в местните общности
на континента: нарастването на религиозните и църковни звания, както и по-голямата
отговорност на миряните.
В подготвителния документ за V-та Конференция
на латиноамериканските епископи се подчератават несправедливостите и бедността в Латинска
Америка. Това изисква по-голямото участие на католиците. Какъв отговор в социалната
област очаквате от Конференцията? На първо място, имаме програма за социална
грижа, която е застъпена в социалната доктрина на Църквата и от Наръчника на тази
доктрина, който е разпространен по целия свят и бих казал, постепенно се възприема
най-вече от миряните, участващи в социалния и политическия живот, но също така и от
клир и богопосветени. Естествено, Конференцията ще индивидуализира феномените и обстановката,
според оперативните линии на предишните Конференции в Меделин, Пуебла, Санто Доминго
и др. Несъмнено обаче, всички църковни компоненти са ориентирани в две основни посоки:
същинската евангелизация, чрез укрепването на християнската вяра и социалната дейност,
насочена към човешкото развитие. В тази дейност се включват и неправителствени организации
и групи, чиито инициативи имат за цел солидарността и помоща към Латинска Америка.
Затова задачата на Църквата в Латинска Америка е да укрепи, насочи и ако е нужно
да коригира тази огромна дейност и тази пълноводна река от социално милосърдие, която
пресича целия латиноамерикански континент.
Какво конкретно очаквате
от V-та Конференция в Апаресида? Преди всичко,
усилие за потвърждението на църковното единство в тази мисия, която е поверена именно
на Католическата църква в Латинска Америка; единство на епископите и местните Църкви
и единение с Папата, който е върховния пастир на Универсалната църква, който едва
при тях, за да поднесе своята солидарност и отправи своето послание. Както знаем,
посланията на Бенедикт ХVІ в двегодишния му понтификат са силни и близки до хората
и техните истински проблеми. Разбира се, Папата има намерението да вдъхне у сърцата
на вярващите жарката любов към Христос и очаква от епископите и църковните пастири
да сложат на първо място именно тази любов към Христос, единствения и универсален
Спасител на света. Затова очаквам вътрешно-църковно единение, чрез Христос Спасител,
както и срещата с Исус в Евхаристията и посещенията на неделните литургии, тъй като
Той е източника на енергията и силата, която ни тласка към милосърдието и любовта
към ближния. Мисля, че тези две линии – на сближаване и единение с Христос и оперативната
милосърдна, социална и политическа дейност на членовете на Църквата в обществото
в което живеят – са главните ориентири и ще бъдат отново потвърдени и предложени от
V-та Конференция на латиноамериканските епископи.
По време на визитата,
Папата ще обяви за Светец, Фрей Галвао, който ще бъде
и първия за Църквата в Бразалия? Какво означава тази канонизация за страната с най-много
католици в света? Фрей Галвао е прекрасна личност и истински бразилец.
Той се оформя първо при отците йезуити и после става францисканец и свещеник, но заедно
с това той е архитект и инженер, изградил голям манастир, който заради красотата си
е обявен от ООН за културна и общочовшка ценност. От този манастир се раждат още девет
манастира, които пропиват духовния и социалния живот на бразилци. Затова Фрей Галвао
е символ на симбиозата между дълбоката духовност и любовта към ближния. Още повече,
че той е наричан човек на мира и милосърдието. Мисля, че този символ за Бразилия
може да се превърне и модел за целия латиноамерикански контитент.
Въпреки
многочеслеността на католиците, в Бразилия си проправя път феномена на сектите. Как
трябва да се посрещне това предизвикателство? Този феномен засяга не само
Латинска Америка, но също и Северна Америка, както и европейските страни. Както казва
нашия Господ и Евангелието, Църквата е призвана на постоянно обръщане към Господа,
което е процес на постоянно пречистване и обновление. Онази значитлна част от вярващи,
напуснали Католическата църква за да задоволят своите религиозни търсения или поради
жажда за семейнан духовност и общонстост, поставят сериозни въпроси пред Църквата
и задължението за проверка на нейната евангелизаторска дейност, възпитанието във вярата
и изграждането на църковните общности. Феноменът на сектите поставя проблема за способността
от страна на епископите и свещениците да приемат и се вслушватв хората. За тази близост
с хората ни учат големите светци, а Йоан Павел ІІ пише в своята автобиография: „Винаги
съм се стремял и се стремя да бъда близо до хората”. Самият Папа Бенедикт ХVІ ни
учи, чрез умението си да се вслушва, чрез близостта му с хората и непосредственото
му държание. Хората, които среща „пътьом” по време на аудиенциите и мигновените срещи,
го чувстват като стра приятел. Това е много хубаво и мисля, че може да бъде обикновено,
но ефикасно средство, за да се попречи на преселението на нашите католици.
По
време на визитата, Папата ще се срещне и с младите бразилци, а после и с общността
на зависимите от дрога. Какво послание ще отправи Папата към бразилските младежи? Ще
припомня, че мнозинството жители в Латинска Америка, особено в Бразилия, са младежи,
което прави континента младежки. Именно затова Папата поиска от епископите да се срещне
с тях - с ония ентусиазирани младежи от Световните младежки дни, но също и с ония,
чийто личен живот е белязан от дрогата. Всички тях Папата призовава да бъдат главните
действащи лица в преобразуванията на контенента, разбира се без да се откъсват от
примера и традицията на техните бащи и от християнската традиция. Едно послание за
положителна приемственост между поколенията, тъй като младите хора са бъдещето на
обществото и на Църквата. Но заедно с това Папата ще отправи и посланието от последната
Световна младежка среща в Кьолн: да бъдат апостоли сред своите връстници и изпълнени
с евангелската радост да я предават на всички приятели на Бог и Исус; радостта да
разпознаеш в Бог твой приятел, който винаги е близо до теб.
Папата
ще се срещне и с бразилския президент Лула да Силва. Какви са отношенията между Светия
Престол и бразилското правителство? Положителни, както от страна на отделните
епископи и на Епископската конференция, така и от страна на Светия Престол. Главното
действащо лице за тези положителни отношения е апостолическия нунций в Бразилия, монс.
Балдисери. В момента се подготвя и нещо като глобален договор между двете страни,
който се надяваме да бъде приключен до края на тази година, за да може Църквата и
Държавата да бъдат насочени към едно „крепко сътрудничество” за доброто на всеки човек
и за разрешаването на съществуващите проблеми.
Имате ли послание
към бразилци, които с нетърпение очакват Папа Бенедикт ХVІ? Няколко пъти
съм посещавал Бразилия и мога да кажа, че това е необятна и жива страна с голям потенциал
и мрежа от религиозни Конгрегации и мариини светилища: нека Майчиния поглед на Дева
Мария от Апаресида да продължава да подхранва и укрепва съзнанието на всеки човек,
да бъде мъдростта в живота, желание за справедливост и надежда. Защото съдбата на
Бразилия е в ръцете на самите бразилци, така както и в ръцете на Бога. Всевишния Господ
е близо до тях и чрез една радостна и крепка вяра в Него, Бразилия може да гледа към
Третото хилядолетие с вяра и надежда. **********