Папата: Нужни са общите усилия на църквите от бившата Югославия, за да изведат страните от тежкото наследство на реалния социлизъм към европейската интеграция

(04.05.2007) - Църквата по територията на Балканите черпи вдъхновение и е в служение на Христос, а не на националистични или етнически интереси. Това бе една от ключовите фрази в словото на Бенедикт ХVІ към епископите от Сърбия, Черна гора, Македония и Апостолическата администрация в Косово, които прие на аудиенция в края на тяхната визита „ад лимина” във Ватикана. По време на срещите си с Папата епископите изразиха нуждата за „пречистване на историческата памет” от драмата на войната и желанието за изграждане на истински диалог междухристиняски и междурелгиозен диалог. Папата насърчи епископите, обединени в новообразуваната Международна Епископска Конференция „Кирил и Методий” и представляващи присъствието на близо 500 хил. католици в региона, да работят за „хармоничното сътрудничество с другите християнски църкви”. Първата мисъл на Папата бе отправена към формирането на бъдещи свещеници, които „не трябва да се смятат за обикновени чиновници, а бъдат част от „църковната организация”:


„Свещеникът трябва да бъде изцяло отдаден към Църквата, един жив организъм, който черпи енергия не от националистични, етнически или политически източници, а от Христос, присъстващ чрез своите служители. Сам Господ пожела Неговата Църква да бъде открита към всички. През вековете, тази традиция запази непроменен своя универсален характер, разпространявайки се и влизайки в контакт с различни езици, раси, националности и култури. Църквата трябва да гради своята ежедневна дейност върху това единство в различието”.

Папата подчерта, че етническото, културно и религиозно многобразие по територията на бившата Югославия предполага „не лека мисия” за Църквата. Затова той призова католиците да бъдет „евангелската мая в обществото” и да имат „споделена пастирска дейност”. Това неминуемо ще дове до облаги и в гражданската сфера, понеже „едно съзнание, формирано в духа на Евангелието много по-лесно ще може да служи в изграждането на по-хуманно общество”:


„Съвременният модернизъм се стреми изобилно да величае нуждите на индивида за сметка на задълженията, които всеки човек има към Бог и към общността към която принадлежи. Нужно е да се хвърли светлина върху правилното виждане за гражданската и обществена отговорност, тъй като именно от тази визия произлиза зачитането към правата на всеки и убедителната интеграция на собствената култура с другите кулутури, в стремежа към общото благо”.

 
Папа Бенедикт ХVІ говори и за приноса на Католическата църква на Балканите в изграждането на нова Европа, въпреки трудните условия и „липсата на средства малочислеността на католическата общност”:


„Не е лесно да се забрави тежкото наследство на 40 годишното еднопосочно мислене, причинило социално поведение, силно повлияло на свободата и личната отговорност, изтъкна Папата. Заедно с това и трудността да се устои на западния материализъм, носещ опасността от релативизъм, етически либерализъм, радикализъм и политически фундаментализъм. Ну губете дух, а обединете своите усилия и продължавайте вашата мисия, с убеждението че всеки ден, с помоща на Бог, могат да се съберат плодовете, които ще узреят, според Неговия тайнствен спасителен план”.