Утре католическата Църква ще има нова блажена. Мария Роза Пелези живяла през миналия век.

(28.04.2007) Утре Католическата Църква ще впише нова блажена в златната история на светите Божи Раби. В катедралата на Римини италиянската монахинята от обществото на сестрите францисканки – мисионерки Христови, Мария Роза Пелези ще бъде издигната на олтаря с тържествена Литургия, която от името на Светия Отец Папата ще председателства кард. Хозе Сараива Мартинс - Префект на Конгрегацията за делата на светците.

Мария Роза е била родена през 1917 год. и е последната от деветте деца на обикновени хора, обработващи земята, но винаги подхранвани от силната вяра в Бога. 17 годишна среща първата си любов. Един младеж от нейното село в околията на Модена. Връзката им обаче не трае дълго, защото Бруна / това е било мирското й име в онези години преди богопосвещението/ усеща, че сърцето й принадлежи на друг – Исус.

През 1933 та год. обаче умират двте съпруги на нейните братя. 6 деца остават без майки, племиници на Мария Роза, чиито грижи поема тя, но не изоставя все по-задълбоченото навлизане във вярата, за да взема категоричното решение за богопосвещение.

23 годишна влиза в споменатата конгрегация. Само след 4 години заболява от тубелколоза и прекарва цели 27 по санаториуми и болници. Предава Богу дух 55 годишна. Последните й думи преди да се пресели на небето са:

“Щастлима съм, че умирам с любов към Господа Бог. Щастлива съм, защото тази любов ме изпълва с обич към всички тук на земята”.
 
Но да чуем от о. Флорио Тесари - Постулант на делто по провъзгласяване за блажена Мария Роза Пелези, кои са харизмите на тази нова блажена?

**********
 
“Четирите тайни на Мария Роза са: пълна и всеотдайна принадлежност на Исус, с послушание тя се предоставя на Бога, като готова на всичко Рабиня в името на Небесния Отец. Светата Евхаристия приема като истинска храна, която й дава сили да не се оплаква в болестта и физическата немощ. Подражава на Исус по пътя на Голгота и последната харизма е да върши добро за всички без никакво изключение, и това да прави до последния дъх от земния живот” – определя о. Тесари, като допълва:

“Повече от половината от живота си Мария Роза прекарва извън монастирските стени. Почти всички години от богопосвещението си, тя е принудена да споделя с другите болни от народа, в условия и среда на миряни, но това не й попречва да бъде и остане до край в сакровенно общение с Господа, с нейния и наш Исус, с верност към Всивишния и готовност, Неговата воля винаги да бъде изпълнявана. Тежката болест и страданията не я възпрепятстват, не са били никога повод за извинение поради някой неин пропуск. Мария Роза е силна в своята физическа немощ, защото духът й е в единениe с Бога. Това е – обобщава в края Постулантът о. Тесари – поучението и посланието, което тя предава на новите поколения: болестта и страданието са нищо пред огъня на любовта към Исус".