Във Ватикана започна работа 13-та пленарна асамблея на Папската академия за социални науки

(27.04.07) Днес във Ватикана започна работа ХІІІ-та пленарна асамблея на Папската академия за социални науки. Тази година срещата поставя за тема упражняването на любовта и на справедливостта в отношенията между народите и нациите, която е продължение на предишните сесии на ведомството, посветени на глобализацията и на нейните последствия. На тези срещи бе подчертана разпространената липса на любов и справедливост в съвременното общество, която може да бъде синтезирана в следното: неравномерно разпределение на благата, неизпълнени обещания. Не липсват и нови и тревожни знаци на времената. На тези проблеми Светият Отец Папата отговори с един нов апел за любов и справедливост в енцикликата Dеus caritas est (Бог е любов). Насърчението на Папата и социално-икономическите проблеми представляват важна част от сесията, която има за предмет връзките меду народите и нациите: индустриализираните нации и развиващите се. Сред тревожните феномени на момента ще се говори за възникването на национализма под формата на неприязън към имиграцията и търговския протекционизъм, за разширяващата се бедност и за крайната бедност, дори в страни със силна икономика. Няма да бъдат подминати трудностите за реализиране на Целите на Хилядолетието и тези за недостатъчните и неефикасните международни помощи. Размишленията ще бъдат водени и осветлявани от първата енцикликата на Папа Бенедикт ХVІ и нейните важни приложения, започвайки от централното място на теологичната и човешка добродетел на любовта в социалното вероучителстване и в социалната дейност на Църквата и на нейните членове. Енцикликата ни въвежда в сърцевината на нашата вяра, в истината, че Бог е любов. Подчертано е че Исус обедини, правейки една, заповедта за любовта към Бог и към ближения. По тази причина – документът представлява отчасти една социална енциклика: Любовта вдъхновява грижата на Църквата към нуждаещите се и ангажимента на миряните за мира и справедливостта в света. Текстът на Бенедикт ХVІ се вмества в традицията на другите социални енциклики, защото освен че фокусира добродетелта на любовта, дава първостепенна важност на добродетелта за справедливостта.
Ще бъде обсъдена още връзката между Църквата, общност на любовта и политиката. Обсъжданията на учените и специалистите ще бъдат насочени и към други страни на Енцикликата като естествената връзка между справедливостта и етиката и ролята на вярата за освобождаването на разума от неговите ограничения и за поставянето му в един непрестанен процес на пречистване. Ще бъде припомнен и апелът на Папата да бъдат споделяни ситуациите и трудностите, и за една нова готовност за оказване помощ на нуждаещия се ближен.