Католическите Църква има нов блажен. С тържествена Литургия в Палермо бе издигнат на олтара Божия Раб Франческо Спото

(21.04.2007) Днес Католическата Църква се възрадва за своя нов блажен. В катедралата на Палермо с тържествена Литургия, кард. Салваторе Де Джорджио от името на Папата провъзгласи за блажен Франческо Спото, който е бил Генерален Настоятел на Конгрегацията на мисионерите – Раби на бедните. Той се е родил в Сицилия, през 1924 год. 16 годишен влиза в споменатата конгрегация, а само след 19 години, тогава той на 35 поема духовното ръководство на обществото. От там изпраща първите мисионери в Биринги и Конго, които често посещава. През 1964та год. е отново в Конго, където е в действие кръвопролитна гражданска война. За да спаси своите събратя и в името на Господа не се плаши от смъртта, която настъпва след жестоки мъчения на 27 декември същата година. Но да чуем от о. Чивилето коя е била харизмата на този нов блажен:

**********

“О. Спото е бил воден от духа на безпределната любов към бедните и страдащите. И това милосърдие в сърцето му го извежда до отдаване на живота си заради вярата. Целият му живот и мисия са пропити от тази именно всеотдайност към другите и най-вече към нуждаещите се от подкрепа, от парчето хляб, от обич, от духовна и физическа помощ. В спомените на тези, които са го познавали и са споделяли с него трудностите на онова време, изпъква смелостта в характера му, но смелост, която винаги е била подхранвана от силната вяра, от готовността да се саможертва за другите в името на Господа Спасител, нещо което става действителност по територията на Африка, когато загубва живота си, но спечелва Вечното Царство Божие” – определя о. Чивилето.

“В днешната епоха на релативизъм, едонизъм и консумизъм, завещанието, което новият блажен е оставил за света е че най-голямата облага и блаженство е да можеш в името на Бога да отдадеш и живота си, ако той е нужен като откуп за доброто на другите. Християнската радост – допълва о. Чивилето – не може да бъде надвита от парите, от матириалното благоденствие и от силата на властта. Да останем в единение с Христа – това е истинският живот, от който всички ние имаме нужда”- заключва о. Чивилето.