2007-04-18 15:29:57

Вяра, разум и добродетели са необходимите условия за да се уподобим на Бог: на генералната аудиенция Папата се спря на поучението на Климент Александрийски


(18.04.07) Вяра и разум са двете криле за познаване на истината: на общата аудиенция Бенедикт ХVІ се спря на поучението на Климент Александрийски, който през ІІІ век бе между водачите на диалога между гръцката философия и християнското известие. Седмичната аудиенция, провела се на площад Свети Петър с участието на повече от 50 хиляди поклонници, протече в празнична атмосфера. Верните се възползваха от случая, за да подновят пожеланията за рождения ден на Папата и втората годишнина от избирането му на Светипетровия престол, на 19 април 2005 г..

Сведенията на Префектурата при Папския дом сочат, че три милиона и 368 хиляди са верните взели участие досега в аудиенциите и службите на Папа Бенедикт ХVІ през втората година от неговия понтификат. Цифрите сочат над един милион присъствия на общите седмични аудиенции, 351 хиляди на частни аудиенции, 536 хиляди на литургични служби и 1 милион и 460 хиляди на неделната молитва Ангел Господен. През първата година от понтификата верните взели участие в срещи с Папата са били 4 милиона.

**********
Празниците вече завършиха, но е видно, че на този площад продължава да бъде празник. Благодаря!

Бенедикт ХVІ благодари на верните за изразените чувства по повод неговия двоен празник, а катехизиса посвети на Климент Александрийски. “С двете криле на вярата и на разума”, бе насърчението на Папата, можем да достигнем “до едно отлично познание на Истината, която е Исус Христос, Словото Божие”. Спирайки се на мисълта на Климент Александрийски, Папата подчерта, че само едно познание “неразделно свързано с Откровението“ може да се определи като истинска гностика. Става въпрос, допълни, за една “постройка изградена от разума под импулса на вярата”. Припомни също, че Климент разделя християните на две класи: обикновени, които “живеят вярата по обикновен начин” и гностици, които “водят живот на духовно усъвършенстване”.

“Във всеки случай християнинът, тръгвайки от основата на общата вяра, посредством един път на търсене, воден от самия Христос, може и трябва да достигне до познанието на истините, които формират съдържанието на вярата”.
 
Това познание, продължи Светият Отец, “в душата се превръща в една жива действителност, един съюз на преобразяващата любов, един съюз с Логос”. Климент, обясни той, “излага доктрината според която последната цел на човека е да се уподоби с Бог”. Благодарение на подобието с Него, можем “да познаем божествените действителности, към които човекът се присъединява преди всичко чрез вярата и посредством практиката на добродетелта може да расте стигайки до съзерцанието на Бог”. И тук Папа Бенедикт се спря на значението на нужните морални качества:

“Уподобяването на Бог и неговото съзерцание не могат да бъдат достигнати само с рационалното познание: за тази цел е нужен живот според Логос, нужни са и добродетелите. Добрите дела трябва да придружават интелектуалното познание както сянката следва тялото”.
 
Две са добродетелите на истинския християнин в Климент Александрийски: първата е “освобождението от страстите”, другата е “любовта водеща до интимния съюз с Бог и съзерцанието”. Любовта, каза Папата, “дава съвършения мир” позволявайки ни да понасяме и най-големите жертви, дори крайната. Етическият идеал на древната философия, т.е. освобождението от страстите, подчерта Светият Отец, е определено от Климент и свързано с любовта, в непрекъснатия процес на уподобяването с Бог”.

“За него, каза Папа Бенедикт, гръцката философска традиция, както и Законът за Евреите, е средата за откриването на Логос и позволява на човека да достигне до истината”.
 
Негово Светейшество отбеляза, че още неговият предшественик Йоан Павел Втори, в енцикликата Вяра и разум, постави акцента върху примера, който Климент Александрийски може да предложи на нашето време, сочейки решително пътя на този, който иска да даде основание на собствената вяра в Исус Христос”. Именно връзката между теологичното и философското познание подчертано в енцикликата на Папа Войтила, е едно от “най-големите богатства на християнската традиция в задълбочаването на откритата ни истина”.

Поздравявайки поклонниците дошли от цял свят, Папата благодари на словашки език на тези, които придружават със своите молитви неговото служене на Светипетровия престол. После, обръщайки се към верните от италианската област Тоскана, дошли с епископите си по повод тяхната визита ад Лимина подчерта, че днешното време има повече от всякога нужда от подкрепата на Христовите ученици за посрещане на настоящите културни, социални и религиозни предизвикателства. Не се уморявайте, каза Папата, да черпите от Евангелието светлина и сила, за да допринесете за реализирането на истинското морално и социално възраждане на вашата област”.

Обръщайки се към многобройните младежи присъстващи на площада, Бенедикт ХVІ ги насърчи да бъдат приятели на Исус, да бъдат сеячи на надежда в сърцата на своите влъстници. Накрая благослови факела на маратона-поклонничество на Мира “Йоан Павел Втори”, организиран от Италианската епископска конференция и Римската поклонническа организация, който ще се проведе от 23 до 28 април от Витлеем до Ерусалим.
**********







All the contents on this site are copyrighted ©.