ВЕЛИКИ ПЕТЪК: От 21.30.ч. Папата ще предстоятелства Кръстния Път на римския Колизеум

(06.04.2007) - Вече сме във Велики Петък и Християнската Църква по всички части на света възпоменава онзи древен ден, в който слепотата на човешкия разум извежда Исус до Кръста. Но преди да стигне там, Божият Син извървява Кръстния Път, пътят на страданието, по който Богочовекът изпитва същите и със същата сила болки, каквито един човек би почувствал при едно такова мъчение.

Тази вечер от 21.30 ч.Папа Бенедикт ХVІ ще предстоятелства традиционния Кръстен Път на римския Колизеум.Той ще носи Христовия кръст на първото и последното молитвено спиране. При другите молитвени спирания кръстът ще бъде носен от кардинал викария на Римския диоцез, Камило Руини, младежи от Китай, Демократична Република Конго, Ангола , Корея и Чили, също така и от едно италианско семейство и двама францискански братя от Кустодията на Светие Места. Молитвената процесия ще бъде предавана пряко по мондовизията от 67 телевизии от 41 държави.

Тази година автор на медитациите е монс. Джанфранко Равази, префект на библиотека "Амброзиана" в Милано, който говори за съдържанието на своите размишления :

**********
“Пътят, който Исус извървяра е път, който трябва да бъде изминат от Сина Човечески, както четем в Светото Евангелие. Това означава, че библейските текстове говорят и за цялото човечество. Не напразно – определя монс. Равази – християнското богословие свидетелства, че фигурата на Христос е близка на човешкото семейство и това е доказано от евангелските текстове, където се говори за истинско физическо страдание, за страх от смъртта, за самотност в изоставянето от приятелите, за предателство. Следователно, Исус е наистина брат на всички човешки Кръстни пътища, на човешките страдания.”

“Именно за това, че става дума за Сина Божий – казва още монс. Равази – Христос преминава през тунела на човешката болка и човешката смърт и там посажда зърното на вечния живот, на надеждата, на Пасхата. Така, страдание, мъка и кончина не са вече същите както преди. Не напразно псалм 21 започва с вика на Исус: “Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?”, а завършна с думи, които радостно величаят Небесния Отец: “ще пребъдвам в дома Господен”. Това именно е предизвестяването на пасхалната зора" – допълва монс. Равази.

Не са малко видните учени и философи, писатели и мислители, които категорично определят, че Бог е умрял. Един от тях е Ницше убеден анти-християнин. От една страна той твърди, че Господ е завършил своето битие за винаги, от друга обаче прави интересно признание в една от своите книги, като определя “Бог е мъртав. Ние го убихме и ръцете ни са още окървавени и който наддава вика “Боже мой, защо си ме оставил?” не го прави, за да възхвали, а от отчаяние".

Тези и други примери, между които немският поет Хайне, доказват че съвременният човек не веднаж се мъчи да елиминира Господа Бог, да Го погребе за винаги.

“В същност, Бог е непрекъснато на кръстопътищата на нашия живот. Той е винаги с нас. Нека – каза към края монс. Равази – никога да не забравяме думите на св. Павел в посланието му до Римляни, когато цитира казаното на Исая от Господа: “ намериха Ме ония, които не Ме търсиха. Открих се на ония, които не Ме питаха”. Това е голямата надежда, че Този Бог, Когото смятат за умрял е все още с нас и готов да се яви, както Исус от Назарет с човешки лик и спасение”.