Кардинал Фр.Ариндзе за дълбокия смисъл на Великата Седмица

(03.04.2007) - Християнското семейство вече навлезе във Великата Седмица, време, в което Светата Църква чества тайните на Своя Жених – Изкупителят на човешкия род. Дни в които постепенно се приближаваме до Възкрението, Когато Спасителят Исус преборил се със силата на злото, издъхнал на Кръстта, побеждава завинаги смъртта и се завърща при Своя Отец, за да остане с нас до свършека на времената. Какво свидетелстват тези дни от Страстната Седмица и какво значение имат те за вярващите християни? Потърсихме отговор от кардинал Френсиз Ариндзе, префект на Конгрегацията за божествения култ:


**********
“Който не разбира значението на Великата Седмица, не е в състояние да долови какво точно означава да си християнин – подчертава кард. Аринце. Смисълът е, че Христвата Църква чества Изкупетеря, чудотворните Му дела, вестенето на Вечното Слово и най-вече Неговото Страдание, смърт и велико Възкресение. Това означава, че и всеки християнин, всеки изповядващ католик се старае през тази последна седмица преди Христовото Възкресение да бъде единен с Църквата и с Исус, приближавайки се до Тайнството Изповед, приемайки Евхаристичния Исус и придружавайки Спасителя по пътя на Голгота, така както това прави Дева Мария – Майката Божия – Света Богородица.”

“Пасхалната Тридница – допълва Префектът на Конгрегацията за божествения Култ – има още по-голямо значение за християнския народ. Тези три дни преди Неделята или денят, който възпоменава Възкресението на Исус не е време, което някои дори от вярващите го приемат за свободно да бъде прекарано в пътуване, посещение на приятели, развлечение и размяна на шоколадови яйца, без да има в сърцето онази атмосфера, която подготвя душата за срещата й с Възкръсналия. Истинският християнин – определя кард. Аринце – страда заедно с Исус при Кръстния Път, изпитва силна болка, когато Той е вече Разпнат на Кръстта и ридае, когато предава Богу Дух. Истинският християнин постепенно изживява през пасхалната Тридница всички онова, което се е случило преди две хиляди години с Този, Който е дошъл тук на земята не да Му служат, а да служи Той и да умре заради нас и нашето вечно спасение”.

“Исус – каза към края Папата – ни храни на Неговата Трапеза, Исус ни храни със Своето Слово, със Своите тайнства, със Своето Тяло и Кръв, Исус не е спасил един по един от нас, а цялата общност повярвали в Него и Небесния Отец. И така, всички ние – синове и дъщери Божий, приели да сме част от християнският народ поемаме заедно Кръстния Път, за да обобжаваме Сина - Страдащият Исус и по Негово пример да омиваме един другиго нозете си, така както Той е сторил това със Своите 12 Апостоли, да сме една общност от сърца и души, които от любов към Бога са едно само сърце и една душа”.