Прикрлючи първата фаза по Беатификацията на Йоан Павел ІІ

(02.04.2007) - С тържествена церемония в папската базилика „Св.Йоан Латерански” в Рим официално приключи първата фаза от каноничния процес за обявяването на Папа Йоан Павел ІІ за Блажен. Един дългоочаван радостен момент за многобройните верни по целия свят, който припомня незабравимия вик на верните, придружил тленните останки на папата поляк: „незабавно светец”. Събитието се полага точно в деня на втората годишнина от кончината на Папа Войтила, което е първата стъпка към неговата Беатификация. От този момент каноничния процес преминава в компетенциите на ватиканското ведомство за Каузите на светците, което отново ще разгледа документите и свидетелствата, за да се произнесе окончателно.


Преди това, тази сутрин, кардинал Станислав Дживиш, личния секретар на ЙоанПавел ІІ, отлужи заупокойна литугрия пред гроба му в криптата на Ватиканската базилика. В проповедта си го нарече „Папата на живота” и изтъкна радостния факт, че именно „светостта се превръща в най-характерната черта” на неговото „отношение и служение”. Кардинал Дживиш ръководи и вечерното молитвено бдение във Ватиканските градини с участието на младежи от Римския диоцез в памет на Йоан Павел ІІ.


С прочитането на специална формула на латински език, постулаторът на каузата, монс. Славомир Одер, прехвърли преписката за Беатификацията на Конгрегацията за каузата на Светците в присъствието на висши служители и юристи от епархийския Трибунал на Римския викарият. Дълго и прочуствено слово произнесе кардинал –викария на Римския диоцез, кардинал Камило Руини, който нарече събитието „ентусиазращо, тъй като контакта с Карол Войтила продължава да дава нови стимули да се живее Евангелието”:

**********
“Не се страхувайте!”. Това е незабравимият зов, с който Йоан Павел ІІ започна своето папство, припомни кардинал Руини. Един призив за духовно освобождение, едни призив, силно подхранен от непоколебима вяра, един смел и заразителен исторически повиг, който освободи Полша и не само нея, от политическата, културна и духовна зависимост на народите в Източна Европа. Тази вяра в Бога, за която Папа Войтила зовеше света, сам той доказа, че е освободителна, за да могат прелестите на природата и изкуството, ценностите на приятелството и спорта, полета на мисълта да бъдат вкусвани без страх в сърцето на човека. Затова, когато говориме за Йоан Павел ІІ - каза още кард. Руини – спонтанно идват думите, които свидетелстват, че този Светипетров Приемник съумя да очертае кои са измеренията на цялостното човешко осъществяване, коя е истината на теологическите принципи, която благодатта не руши и не заменя, а пречиства и осъвършенства. Сърцето на Папата славянин беше с бедните, с малките, със страдащите”.

Йоан Павел ІІ беше вдъхновен и спонтанен комуникатор, истински глашатай на Христовото Евангелие, каза още кард. Руини, спирайки се на онези естествени качества, но и на силата на духа на този Светипетров Приемник, който от изгрев слънце, до залез се хранеше от Божията Истина, за да може тя от неговите уста, от неговите послания, от неговия живот да полети по всички части на света и да достигне всяко човешко сърце, да го очарова и да бъде там неугасващ пламък за вяра в Бога, по-силна и по-неразрушима. Йоан Павел ІІ беше за света и най-вече за младите, “живото евангелие”, свежо и винаго ново. "Със своите многобройни мисионерски поклонничество Папата славянин остана в историята, като нова лимфа за християнската вярата на Европа, носеща товара на натрапчивата секуларизация”.


Споменавайки една от многобройните енциклики на Йоан Павел ІІ - “Redemptoris missino” , кард. Руини определи, че “светът и най-вече Европа не може да пренебрегне откритата борбата на този Папа с комунистическия тоталитаризъм, неговото учение, разкриващо нуждата и правата на бедните и гладни държави да заживеят в справедливост, планената да избере пътя на помирението, а не насилието и нетолерантността, всеки човек да е зачитан заради неговото неприкосновенно и едно и също за всички човешко достоинство, правото на живот, който не може да бъде отнемат от абортни практики, жените, да не бъдат дискриминирани от мъжете и оценен техния принос в живота на обществото”.


“Ut unum sint” (“Всички да бъдат едно”) бе блян за Папата славянин и този зов той запечата и остави като повеля в своято енциклика - продължи кардиналРуини - за да може християнското семейство да поеме по пътя на екуменизма, да се превъзмогнат многовековните разделения, да се изгладят недоразуменията и братя и сестри християни да са един само народ, Божий. Това е, което днес всички ние трябва да подхранваме, защото такава е волята на Отца и това Йоан Павел ІІ очаква от нас християните”.


“Как можеме да не помниме и онзи 13 май 1981 год., когато Приемникът на св. Петър претърпя посягане на живота му? И калко жив е днес спомена от силно страдащия физически Йоан Павел ІІ, чиито телесни болки обаче не съумяха дори при тежката болест да го лишат от силния му дух, от онзи жар, с който се появи на центалната ложа на ватиканската Базилика за първия му поздрав към света, като новоизбран от Светия Дух Папа. Няма да бъде забравен и онзи момент, в който болестта в напреднала фаза възпрепятства Йоан Павел ІІ да употреби словото, да даде глас на последната Апостолическа Благословия, при последната за света молитва Ангел Господен. Тогава, както винаги от прозореца на работния си кабинет, Папа Войтила даде благословия без думи, само с жестта на дясната ръка и така страдащ физически и духовно, остана “Totus tuuts”, “Да бъде волята Ти, Отче” - едва произнесено от него свидетелство пред Бога”.