50г. ЕС. Монс. Хр.Пройков: "Да почувстваме християнските ценности в нашия живот и вървим към взаимно усъвършенстване"

Шумно и тържествено, Европа отбеляза своята 50-годишнина, но заедно с радостта от постигнатите неоспорими успехи, трябва да се признае, че Европа празнува с една блокирана Конституция, което отразява по-скоро, административно-икономическото виждане на днешните европейски лидери, отколкото първоначалния проект на „бащите на Нова Европа” – Шуман, Де Гаспери и Аденауер - дали началото на един процес за обединение между европейските народите, който се базира преди всичко на ценностите, на етиката и на общото благо.Тези ценности не са изключително християнски, но са дълбоко залегнали в християнската традиция и факта, че не се споменават в официалния документ на Евросъюза не позволява естественото развитие на процеса на унификация. Дори и да се знае, че германското председателство на ЕС има намерение да направи нещо по въпроса, ролята на християнството на контитента да бъде цитирано в преамбюла на евроконституцията, переспективите остават минимални. Това показва наличието на дълбоко пренебрежение към християнството и към дебатите за християнските корени на Европа.


„Една от задачите на нова Европа е отново да се заговори за християнските корени, тъй като те са тясно свързани с нашата идентичност” - заяви заместник-председателят на Европейската комисия и европейски комисар по правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини в изказване на конгреса на европейските епископи „Ценности и переспективи за утрешна Европа”, който се проведе в Рим в начеверието на честванията „Да се говори за християнските корени не означава християнството да се приема с носталгия, а като жива част от европейската мечта” – изтъкна еврокомисаря.


За кардинал Петер Ерьдо, председател на Съвета на Еворепйските Епископски Конференции, за да станат наистина част от ЕС, основните ценности на християнската идентичност трябва да бъдат укрепени в социалния живот на европейските народи не само чрез юридически средства, а и чрез помирението и пречистването на историческата памет.


На форумът бе представен и окончателния текст на „Римско послание”, което бе гласувано и връчено на италианския премиер Романо Проди, който бе представен пред Съвета на Европа в Берлин. Този документ е от особена важност, тъй е конкретен анализ на етичното измерение на ЕС и посочва конкретно ценностите с които Европа трябва да се съобразява, ако наистина желае да даде переспективно бъдеще на своите граждани, а самия контитент да възвърне своята душа.

На конгреса участваха 400 делегати от различни католически движения и организации от цяла Европа и европейски политици, като италианския премиер Романо Плоди, ирландския президент Мери Макалийс, германският вътрешен министър Волфганг Шьобел, президента на Европейския парламент Ханс Пьотеринг, вице-президента на Европейската комисия Франко Фратини, както и монс. Доминик Мамберти, ватиканския секретар за отношенията с държавите.


Сред участниците бе и апостолическия екзарх монс. Христо Пройков, който споделя впечатленията си за работата на конгреса и бъдещите плодове от него: