40 години от енцикликата Populorum progressio - ориентир за Църквата в съвременната
епоха
(26.03.2007) - Днес се навършват 40 години от промулгирането на енцикликата на Павел
VI “Populorum progressio”, изтъкваща дълга за развитието на народите. Но да чуем от
Секретаря на Папския Съвет за Справедливост и Мир, монс. Джампиеро Крепалди кои са
поводите, които преди четири десетилетие извеждат Светипетровия Приемник до решението
да изготви този така важен църковен документ:
********** “Разпознават
се три главни причини. Светът е в края на 60те години и в живота на човечеството съществуват
три характерни за тази епоха особености: деколонизирането, икономическото неравновесие
между Север и Юг и следователно международната несправедливост и напрежение между
Изтока и Запада, и третият елемент е отбелязаната нужда от Обединените Нации, да бъде
въведен ред за взаимно сътрудничество с цел, поне частично разрешаване на сериозните
проблеми в отношенията между народите от Север и Юг на планетата” – определя монс
Крепалди и допълва по повод основната мисъл, която Павел VI отравя към управляващите
тогава държавите в света:
“Папата призовава за интергалния и солидарен
хуманизъм. Енцикликата е разделена на две главни части. Първата, очертава пътя на
човешкото семейство към хуманизма, а втората солидарността в морала и следователно
самото разивитие на народите. Ако говориме за социалната доктрина на Църквата – определя
монс. Крепалди – то не можеме да не разпознаеме в “Populorum progressio”
едно продължение на онова, което Папа Лъв ХІІІ полага в първата, посветена на тази
тема енциклика - “Rerum Novarum”.
“Значението на енцикликата
“Populorum progressio за съвременнния свят – определя монс. Крепалди
– е пак стремежа за един интергрален хуманизъм, който в новото време, народите трябва
да следят, ако те вярват в идеала за цялостното човешко развитие. То обаче не може
да се постигне, ако народите не приемат духа на солидарността и взаимното сътрудничество,
които извеждат до разбирателство, развитие и единство. Това е – определя епископът
– основното, което енцикликата сочи относно принципите в социалната доктрина на Църквата
и пътят за постигане на общото човешко благо, така сълно застъпени във вероучителната
мисия и на Папа Йоан Павел ІІ”.
Секретарят на Папския Съвет за справедливост
и мир – монс. Джанпиеро Крепалди приключва, споменавайки Посланието за Световния Ден
на Мира – 2007 год., което Бенедикт XVI завършва с насърчението, тези 40 години от
промулгирането на енцикликата “Populorum progressio” да бъдат повод за нов тласък
в развитието на народите.
“През годитите, социалната вероучителна власт
на Църквата отбеляза напредък и значително добри резултати, но днес повече от преди
е от значение, поради настъпващото глобализиране, след рухването на комунизма и навлизането
в международния живот на нови икономическо-политически сили, като Индия и Китай”
– обобщи монс. Крепалди.