70 години от публикацията на енцикликите Divini Redemptoris и Mit brennender Sorge с които Папа Пий ХІ осъди тоталитарните режими

(19.03.07) На 19 март 1937 г. Папа Пий ХІ публикува енцикликата “Divini Redemptoris”, с която осъди грешките и престъпленията на комунизма. Той, писа Папата за комунизма “лишава човека от неговата свобода – отнема всяко достойнство на човешката личност и всяка морална задръжка против атаките на слепите стимули”. Няколко дена преди това, на 14 март, с “Mit brennender Sorge” Папата бе осъдил строго нечовешкото поведение на националсоциалистическия режим, осъждайки нацистката идеология. Исторически прочит на тези два документа прави историкът Пиетро Скопола:

**********
Отг. – Климатът, който характеризира публикуването на тези два документа е достатъчно драматичен и вече предвещава втората световна война. Намираме се в навечерието на това драматично събитие, доминирало историята на ХХ век и Папата писмено осъжда двата тоталитаризма, от една страна комунизма с Divini Redemptoris а от друга нацизма с Mit brennender Sorge. Две силни енциклики; тази против комунизма може би още по-ясна и маркирана от тази против нацизма. Порицанието на Папа Пий ХІ е много красноречиво и между другото предвещава енцикликата “Humani Generis Unitas” против германския релативизъм, която не бе публикувана поради смъртта на Пий ХІ. Днес се върна на бял свят благодарение на направените проучвания: бяха отворени тайните ватикански архиви и тези за понтификата на Пий ХІ, доскоро непознати за учените.

В. – Какво отражение имаха тези две енциклики?

Отг. – Имаха голямо отражение в онези среди, където можаха да стигнат, защото не трябва да забравяме, както при комунистическия режим на реалния социализъм в Съветския съюз, така и при нацизма в Германия печатът не беше свободен, циркулацията на идеи не бе свободна. Самите епископи и свещеници в техните неделни проповеди, внимаваха да не предизвикат реакции при новината. В Русия вилнееше религиозното преследване. Влиянието на двете енциклики бе силно на нивото на ръководните класи, до които новината можеше да стигне, но на нивото на големите народни маси тяхното познание бе ограничено поради липсата на свобода, от свободното циркулиране на идеи.

В. – След 40 години, как може да бъде четено ехото от тези документи?

Отг. – Това са енциклики, които имаха много голямо значение, защото порицанието на феномена на светската религия - тази претенция на политиката да стане всичко в човешкия живот, да абсорбира религиозното измерение в себе си - порицанието на тази идея, има голямо значението, защото бе произнесено, но в същото време са едно предупреждение за бъдещето. И днес тези енциклики са една отправна точка за ценностите на демокрацията, за ценностите на свободата.

В. – Публикацията на тези две енциклики бе много близка: “Divini Redemptoris” е от 14 март 1937 г., другата от 19 март ...

Отг. – Налице е една симетрия, желанието за една симетрия, порицанието на десния тоталитаризъм, нацизма, който придружава порицанието на левия тоталитаризъм, комунизма, поставени на същото ниво като режими, които претендират да абсорбират всичко в политиката, да направят от политиката една абсолютна ценност, водена от лидер имащ абсолютна власт каквито бяха от една страна Сталин, а от другата Хитлер.

В. – Прочитането днес на тези енциклики до какъв размисъл може да ни доведе?

Отг. – Прочитането днес ни води до чувството на тревога, дава ни да разберем какви са били големите трагедии на отминалия век, в навечерието на втората световна война, най-голямата трагедия в човешката история с нейните 50 милиона жертви, за която са виновни двата тоталитаризма. От друга страна тези два документа са едно отваряне към бъдещето защото сочат пътя за възможното преодоляване, поставят предпоставките за защитата на достойнството на човешката личност. Това са теми, които бяха продължени и развити от Пий ХІІ в неговите известни послания от последните години на войната, послания, в които Църквата ясно застава на страната на демокрацията като привилегирован режим за гарантирането на достойнството на човека.
**********