Четвърта Постна неделя - проповед от о. Стефан Манолов

(17.03.07)Цикъл проповеди за великопостното време от отец Стефан Манолов, генерален викарий на Софийско-Пловдивската епархия.

ІV Постна неделя
(Лк 15,1-3.11-32)

Главен герой на притчата от днешното евангелско четиво е един човек, който има двама сина. Той е един истински баща, докато отношението и на двамата негови синове към него е хладно. Единият вижда в него само този, който може да му даде всичко, за да си отиде; другият го смята за несправедлив човек.
Тази притча е едно олицетворение: олицетворява човека, който е користен и неблагодарен; човешкото семейство, което живее егоистично; и Бога, който е щедър и милостив баща. Тя поставя един възвишен идеал на човешката реализация: милосърдната любов.
Бащата от притчата, който олицетворява Бога, е единствен, който реализира себе си, бидейки човек, който обича безусловно и безкористно.
Блудният син, който олицетворява малко или много всеки един от нас, не се завръща у дома си от любов. Неговата подбуда е да намери хляб в изобилие, ако не като син, то поне като наемник. Той, обаче, не успява да се реализира, защото завръщайки се, бащата го прегръща и го приема като син, а не като наемник.
Верният син, който също олицетворява до малка или до голяма степен всеки един от нас, въпреки че е служил вярно и не е пристъпил нито една бащина заповед, също не съумява да се реализира, заради завистта и злорадството, които бащата категорично отхвърля.
Това, което движи нещата в целия този случай към щастливия му завършек и към реализацията на личностите в тяхната пълнота е милосърдната любов.
Този е и нашият път. Трябва веднъж за винаги да осъзнаем, че единствено любовта е градивна. Защото, ако се обича малко, се осъществява малко. По света се правят велики и недостижими неща, но ако в тях липсва любов, те свършват трагически. Светът глобализира икономиката, но ако липсва любов, същевременно глобализира бедността и гладната смърт. Тогава какво значение има, че светът е богат на техника, на наука, на възможности; ако хиляди хора незабелязано от никой умират от глад? Ако сърцето остане студено, с малки или с велики дела, нищо няма да се промени.
Затова, днешната притча не е само една история говореща за прошката; но е един велик разказ и поучение за състоянието на задълбочена, безкористна и безусловна любов; разказ за милосърдната любов на Бога, с която той ни обича неизменно.
Когато Исус дойде между нас, не очакваше да ни намери добри: познаваше ни и знаеше, че сме грешници. Единствено неговата милосърдна любов беше тази, която го накара да направи за нас всичко, дори да полижи живота си за нас; а имаше хиляди причини да ни презре!
От тогава тази милосърдна любов стана основата на цялото човешко съществуване, стана неизбежното решение на човешката история и единственият път към спасение.
Затова, нека се молим постоянно, та мнозина да копнеят за милосърдната любов на Бога, да дойдат в себе си, и да се завърнат в дома на Отца, където да я открият окончателно.
Амин.