Освен отношенията с мюсюлманите, документът Nostra Aetate определя и линията на отношенията
на Църквата с евреите.
Християните са духовно свързани с потомството на Аврам.
Затова Христовата Църква признава, че началото на нейната вяра започва от патриарсите,
Мойсей и пророците. Това е част от Божия план на спасението. Според Църквата всички,
които вярват в Христа, са синове на Аврам във вярата, също така в църковното спасение
по-чуден начин е включено и излизането на избрания народ от робската земя. Затова
християните са признателни на евреите, чрез които са получили откровението на Стария
Завет. Именно с евреите Бог сключва Древния съюз, който се храни от корена на доброто
дърво, върху което са присадени клоните на дивото дърво, тоест на езичниците. Църквата
вярва, че Христос е помирил евреите и езичниците чрез своя кръст и от тях е направил
едно цяло.
От еврейския народ се „ражда по плът и Исус” , евреи са и апостолите,
основа на Църквата и онези многобройни първи ученици, които са известили на света
Христовото евангелие.
Както пише в Светото писание обаче в по-голямата си част
евреите не признават Евангелието и мнозина са се противопоставяли на неговото разпространение.
Но според св.Павел евреите по благодатта на отците си, остават скъпи на Бога.
Тъй
като общото духовно наследство на християни и евреи е голямо, синодалните отци препоръчват
взаимното опознаване и уважение и братския диалог.
И въпреки че еврейските
власт имащи и техните последователи са желаели смъртта на Христос, не може на всички
тогавашни евреи, нито пък на днешните евреи да се вменява вина по този повод.
Наистина
Църквата е новият Божи народ, но евреите не са отхвърлени от Бога , нито са проклети
от него. Това уточнение е било много важно по времето на Втория ватикански събор,
защото преди Събора в литургията на Разпети Петък е имало част, посветена на злите
евреи. Но истината, която идва от Евангелието и от Духа на Христа, ни забранява да
говорим такива неща.
Също така Църквата, която осъжда всяко преследване срещу
човешката личност, пази спомена за общото наследство с евреите и не заради политически
причини, а поради евангелската любов категорично се обявява против омразата, преследването
и всички прояви на антисемитизъм при евреите, извършени по което и да е време и от
който и да било. Затова Църквата е длъжна в своята проповедническа мисия да известява
кръста на Христа като знак на универсалната любов на Бога и като източник на всяка
благодат.