2007-03-15 17:38:18

Ефектите на връзката между Евхаристия и общество илюстрирани в Насърчението на Папата "Sacramentum Caritatis" коментира епископът на Сан Марино, монс.Луиджи Негри


Апостолическото пост-синодално насърчение на Бенедикт ХVІ Sacramentum caritatis Тайнство на любовта е едно поучение, което християнският народ очакваше и в което намира своето място. Това поддържа епископът на Сан Марино-Монтефелтро, монс.Луиджи Негри, като подчертава че централното място на Евхаристията, във връзка с Църквата и Тайнствата, се явява и като основата за един човешки опит живян в социалните, икономически и политически сфери на историята.

**********
Отг. – Евхаристията е основата на еклезиологията, но е също така и основата на антропологията, на човешкия опит, който не е живян извън времето, а вътре в историята, в икономическите, политически и социални обстоятелства. Тя е живяна сред една явно антихристиянска идеология, която е особено силна и разпространена в целия свят. Ето тогава, че от тази евхаристична отправна точка се ражда една визия съответстваща на човека и на неговата действителност и следователно има връзка между Евхаристията и обществото. Съществува връзка между Евхаристията и тези, които в обществото носят отговорността да движат тази антропология, както би казал Йоан Павел Втори, вътре в социалния живот. Ето защо не е скандално, ако от това централно място на Евхаристията биват извличани последствия със социален характер за живота на семейството, за неговата отговорност, за неговите възпитателни права. Не трябва да се възмущаваме, когато биват извличани последствия от факта, че който отслужва Евхаристията, не може след това да толерира и допуска закони, които са явно противни на личната и семейна антропология, извираща от Евхаристията. Следователно смятам, че трябва да бъдем благодарни на Папата за този извървян път, преминаващ от Евхаристията към социалния живот или така да се каже, от вярата към делата.

В. – Монс.Негри, няма ли според Вас опасност това Апостолическо насърчение да бъде интерпретирано от обикновените хора като един Христос, който се отдалечава от хората, от най-обикновените изисквания на човешката личност, на всекидневния живот?

Отг. – Смятам, че това е един Христос, който не се отдалечава от живота на хората и от тези наши хора, които – както каза Папата на конгреса във Верона – са свързани с Църквата. Това е едно поучение, което християнският народ очакваше и очаква, в което ще познае незабавно себе си: християнският народ трябва освен това да бъде възпитаван от пастирите и от свещениците. Вярвам обаче, че се отдалечава от тези хора, от които Христос е вече далече или от тези, които са се отдалечили и които следователно търсят една представа за Църквата и за Христос, която е възможно по-близка до доминиращия манталитет. Ние пастирите трябва да полагаме грижи преди всичко за народа, а не за медийния манталитет. Положително медийната общност ще даде негативна оценка на този документ, както даде на някои други документи на този Папа или на негови предшественици. Но нашата грижа е да направим от това насърчение центъра на един истински катехизис и следователно центъра на една истинска пасторална дейност.

В. – Монс.Негри, гражданското общество би ли могло да даде един политически, идеологически прочит на това Насърчение на Папа Бенедикт ХVІ...

Отг. – Разбира се ще го даде, но на това ниво ние трябва да настояваме заедно със Светия Отец Папата, че не желаем да налагаме на обществото никаква визия. Ние излагаме в обществото нашата визия. Дълг на съвестта е да се изложи в обществото тази възвишена мисъл. Няма да бъдем верни на самите себе си, и преди всичко, не бихме обичали обществото, ако не изложим пред обществото тази възвишена мисъл. Този контакт с мисълта на Църквата е който направи да напредва не само Църквата, а цялото общество към една визия на човечеството положително много по-малко варварска и много по-малко заплетена от тази в началото.
**********










All the contents on this site are copyrighted ©.