Нотификация на Конгрегацията за Доктрина на вярата за някои погрешни твърдения на отеца йезуит Йон Собрино

(14.03.07) Конгрегацията за доктрина на Вярата публикува днес официално съобщение относно някои творби на отеца йезуит Йон Собрино. Отец Собрино е роден преди 68 години в Испания, а от 50 години живее в Салвадор. “Различните съждения на отец Собрино – се казва в Нотификацията – могат да нанесат вреда на верните поради тяхната погрешност и опасност”. Сред тях концепцията за Църквата на бедните и изключителната опция в тяхна полза, отричането на нормативното значение на твърденията на Новия Завет и на големите Събори на древната Църква, поставяйки под съмнение ключови точки на вярата като божествеността на Исус Христос, Въплъщението на Божия Син, връзката на Исус с Божието Царство и спасителното значение на неговата смърт.
Въпросните творби са две: Jesucristo liberador. Lectura historico-teologica de Jesus de Nazaret (Jesucristo) и La fe en Jesucristo. Ensayo desde las victimas (La fe). Съдържанието на Нотификацията на Конгрегацията за доктрина на вяата обяснява професорът теолог, отец Донато Валентини:

**********
Отг. – Отец Собрино отдава значение на опита; от страна на Конгрегацията се уточнява: опит да, но “прочетен” според автентичната доктрина на Църквата. Отец Собрино твърди, че “Църквата на бедните” е църковното място за интерпретация на Христос и за “фундаменталното” очертаване на христологията. Отговорът е: Църквата трябва да отделя привилегировано внимание и любов, но не изключително, на бедните; но фундаменталното теологично място за познаване на доктрината на Църквата е апостолската вяра според живата традиция на Църквата. Отец Собрино поддържа, че догматичните формули на Съборите са “ограничени и опасни”. Отбелязва се: те са ограничени предвид тяхното съдържание; не казват всичко, нито могат да го кажат. Обаче, за харизмата на Църковното вероучителстване, изразяват действително християнски истини и не са “опасни” с цел реалното църковно познание на Словото. Отбелязва се, че методологичните “дефекти” в двете творби на отец Собрино са в основата на някои негови грешки за Христос.

В. – От гледна точка на съдържанието които са, според Нотификацията, грешките относно божествеността на Исус Христос и Въплъщението на Божия Син?

Отг. – Първо: противно на католическата доктрина, отец Собрино пише, че в Новия Завет божествеността на Исус Христос е присъстваща само “в зародиш”; не взема предвид с “нужната яснота”, че в пасажи от същия Нов Завет е потвърдена божествеността на Исус в тесен смисъл и че във връзка с това догматичното развитие е в ясно продължение с Новия Завет. Относно Въплъщението на Божия Син, отец Собрино “установява едно разграничение между Сина и Исус, което препоръчва на читателя присъствието на два субекта (два индивида) в Христос: Синът приема действителността на Исус; Синът поема върху себе си човечността, живота, съдбата и смъртта на Исус. Не е ясно посочено, че Синът е Исус и че Исус е Синът”. Второ: противно на погрешната теологична нота за “homo assumptus”, в която авторът изглежда изпада, Католическата вяра твърди единството на личността на Исус в двете природи, божествената и човешката (Събори от Ефес и преди всичко Халкедония). Исус от Назарет е истински съвършен Бог и истински съвършен човек. Единството на личността на Христос “в две природи” основава в Исус така наречената “comunicatio idiomatum”, т.е. “възможността да се отнесат качествата на божествеността на човечността и обратното”. Само на основата на тази възможност Мария е “родителка на Бог”, Майка на Бог (Събор от Ефес).

В. – Кои са, според Нотификацията на Конгрегацията за Доктрина на вярата грешките, следващи от погрешната христологична визия на отец Собрино?

Отг. – В Нотификацията се отбелязват три: връзката на Исус с Божието Царство, самосъзнанието на Исус и спасителното значение на неговата смърт. Първо: отец Собрино “ясно твърди за съществуването на една специална връзка между Исус Христос (посредник) и Царството Божие (посредничество), понеже Исус е окончателният посредник, последният и есхатологичен в Царството”. Обаче “Исус и Царството биват разграничавани по такъв начин, че връзката между тях се явява лишена от своето вечно съдържание и от своята вечност”. Нота на Конгрегацията: в известен смисъл Царството Божие се идентифицира с Исус; то е присъстващо и се осъществява в Него. Освен това, имайки предвид божествеността на Христос, неговата спасителна медитация е своеобразна, уникална, т.е. присъща само на Него, абсолютна и универсална. (Декларация Dominus Jesus). Второ: отец Собрино твърди, че Исус от Назарет е един “вярващ като всеки от нас”. Отбелязва се: това не спасява особената синовна връзка на Исус с Отец; Исус бидейки Син Божи станал човек, Той има, още от първия миг на своето съществуване, една пряка и непосредствена визия на Отец, една блажена визия. Трето: за смъртта на Христос отец Собрино възхвалява примера, а не потвърждава достатъчно и ясно нейната спасителна ефикасност. Сега, се казва в Нотиикацията, смъртта на Исус от Назарет има известно примерно значение, но не само примерно; бидейки Бог станал човек има също така едно своеобразно, изключително спасително значение: тя е причина за спасението на всички човеци. Исус, повтаряме, е истински Бог и истински човек.
**********

За случая генералният директор на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди заяви:

**********
За да се разбере значението на Нотификацията на Конгрегацията за доктрина на вярата по някои творби на отец Йон Собрино, смятам че е добре да се припомни значението на правилното разбиране на природата и делото на Исус Христос като самата сърцевина на християнската вяра.

Исус Христос е за Църквата “посредникът” между Бог и човека, Той е “първосвещеникът”, т.е. строителят на моста позволяващ на човеците да се завърнат към приятелството и съюза с Бог, преодолявайки разстоянието причинено от историята на греховете.

За да бъде посредник и мост, Исус Христос трябва да се опира твърдо както на човечността, така и на божествеността. В противен случай преходът между едното и другото е прекъснат, или поне несигурен. Още от първите векове на християнството тази необходимост на мост е била потвърдена твърдо и защитавана решително по отношение на многобройните теории, отричащи или единия или другия фундаментален стълб на самия мост: или човечността, или обратно, божествеността. Отричайки единия или другия аспект се поставя под съмнение в действителност самото спасение на човека, защото липсва конкретния,т реален път посредством който човекът може да комуникира с Бог.

Теологичното размишление за Исус Христос е трябвало винаги да има предвид двата аспекта, и двата съществени, въпреки че различните исторически и културни контексти са оказвали влияние давайки тон и характерни акценти на различните теологични или духовни течения.

Често пъти контекстът на християнския опит води до настояването върху солидарността между Исус и човеците, върху неговото участие в човешката история: неговото страдание и насилствена смърт са решаващи за известието и а приемането на Евангелието от страна на бедните, на страдащите заради вярата и справедливостта.

Който живее своята вяра участвайки в най-драматичните събития на народа, естествено съхранява един дълбок духовен синхрон с човечността на Христос, и – ако е теолог – е подтикван да задълбочи една “христология тръгваща отдолу”, от човечността. Естествено тази е ситуацията на отец Собрино, в характерната бразда на латиноамериканската теология, особено внимателна за пътя на човешкото и духовно освобождение на народите от континента. Нека не забравяме, че отец Собрино е бил член на екипа Централноамериканския университет от Сан Салвадор, шест члена на които бяха варварски убити през 1989 г. именно заради техния културен ангажимент на солидарност със салвадорския народ. Същевременно настояването върху солидарността между Христос и човека не трябва да стига до там, че да оставя в сянка или да подценява измерението, което свързва Христос с Бог. Защото ако Христос не е същевременно човек и Бог, мостът е лишен от втория опорен стълб и действителността на нашата комуникация с Бог е поставена под съмнение.

Този е проблемът, върху който се аргументира Нотификацията, която изразява респект към делото на Собрино и неговите намерения, но счита, че не може да не подчертае, че в някои негови творби известни твърдения по някои ключови теми – като божествеността на Христос, Въплъщението на Божия Син, самосъзнанието на Исус Христос и спасителното значение на неговата смърт – поставят под съмнение точки наистина фундаментални от вярата на Църквата.

С други думи, поставят под съмнение целостта и устойчивостта на моста, позволяващ комуникацията между хората и Бог, също и тази на бедните от всички времена.
**********