Какво би направил днес Исус?

Би могло да се каже „да го извикаме от покривите”, перифразирайки едно от твърденията от едно скорошно Послание за деня на социалните комуникации. За да ограничим нашите грешки и за да получим вдъхновение, бихме могли да се запитаме: какъв пример можем да вземем от Евангелието? Какъв пример ни дава Исус?

И в сферата на медиите, въпросът е удачен, а отговорът, макар и временен, дава нови идеи. Исус е говорил на всички, абсолютно на всички: на фарисеите, на митарите, на проститутките, на обикновените хора, на римските войници… без разлика, без изключения, без предразсъдъци. И е говорил, носел е послание на тълпите и на отделните хора.

Говорел е с притчи, на прост език, близък до действителността на хората и техния живот в онова време, език, разбираем за всички, без да рискува да бъде разбран погрешно.

И Исус е имал моменти, в които е осъждал всичко и всички. Бихме могли да сравним изгонването на търговците от храма с една силна уводна статия, в която се изказваме против нещо: корупцията, антиевангелското свидетелство, дехристиянизацията на обществото. Една католическа медия представлява и средство за изпращане на послания, но и начин да се чуе още един глас в панорамата на информациите. И няма значение дали нашият глас достига само до тесен кръг от хора или го смятаме за слаб или за малък спрямо информационните гиганти; това все пак е един глас, който дава пространство на други гласови и има известно влияние.

Нашето желание е да променим комуникационната верига, минавайки от информация към комуникация, така че да има обратна връзка и това да ни помогне да променим посоката, да върнем на източника на информация послание за това как тя се възприема и да създадем интерактивна система.

Целта е от един източник да се стига да много получатели, от тях отново към източника, така че комуникацията да се разпространява, да провокира дискусии, да умножава идеите и да води до по-голяма култура и диалог.

Винаги да се планира предварително

За да бъде успешна нашата комуникация, трябва да имаме план. Преди нашата комуникация да се осъществи, трябва внимателно да видим какво искаме да кажем и какво искаме да предадем. Би било добре да анализираме действителността, в която се намираме.

Предлагаме ви няколко примерни етапа на комуникационния план:

Първи етап. Уточнява се идеята.
Трябва да се изберат хората, които ще работят по този проект, като те трябва да действат в синхрон с енорийския свещеник. Всички групи и движения в енорията трябва да са запознати и съпричастни с идеята, за да може тя да бъде приета. Планът трябва да бъде поне тригодишен, за да мине първоначалната фаза на ентусиазма и да се премине към по-трудната фаза на ежедневната подготовка на медията.

Втори етап. Избира се най-подходящата медия.
Трябва добре да се прецени икономическото положение на енорията и на медийния план, за да се избере дали медията да бъде печатна, интернет сайт, радио или телевизия. Паралелно трябва да се сметнат разходите, дали има подготвени хора, които да работят в медиите и наличието на евентуални спонсори, които да финансират проекта в замяна на реклама.

Трети етап. Уточняват се конкретни действия.
Това включва всичко: от идеята до реализацията на проекта, задачите на отделните хора, функциите им, кой ще бъде координатор, кой ще прави статии и новини, с какви характеристики, кой ще поддържа контактите с енорията. И най-вече да се уточни на колко време ще излиза медията, продължителността, разходите и т.н.

Четвърти етап. Обсъжда се всичко, свързано с конкретното реализиране на медията
Определя се вътрешната структура, евентуалната корица или лого, ден за редовно събрание, подходящо разпространение на идеята, за да събере повече съмишленици. Трябва да се помисли за начин на разпространение вътре в енорията.

Пети етап. Това е моментът на стартирането, на излизането на първия брой.
Редовното редакционно събрание трябва да определи настоящите теми, кой ще пише статиите и времето на предаване, редактирането и разпределянето по страниците и т.н.

Шести етап. Редакционно събрание, което започва да следи развитието на медията.
Критично четене, поправки от миналия вече затворен брой на евентуални грешки. По принцип в края на първата година на дейност е хубаво да се направи разширено събрание за равносметка на направеното.