Един от основните документи на Католическата църква за междурелигиозния диалог е
Nostra aetate (Нашата епоха), която дава посоката на отношенията с нехристиянските
религии и по-точно какво се казва в нея за исляма. Този документ е част от постановленията
на Втория Ватикански събор и започва с твърдението, че е в ход един процес на сближаване
между хората и народите. Това кара и Църквата да се замисли върху отношенията си с
другите религии. Тя взима предвид всичко, което обединява хората и което ги подтиква
да живеят заедно.
Това е така, защото различните народи образуват една общност,
тъй като всички са създадени от Бога. Хората очакват различните религии да им дадат
отговор на енигмите, засягащи човешкото положение като: - Човешката природа -
Смисълът и целта на човешкия живот - Източникът и целта на болката - Пътят
за намиране на истинското щастие - Смъртта, крайният съд и какво се случва след
това; последното и неуловимо тайнство, което заобикаля нашето
съществуване, от което идваме и към което отиваме
Още
от древността хората търсят висшата сила, която води събитията в човешкия живот и
понякога я отъждествяват с върховното Божество или с Отца. Ща се отнася до религиите,
свързани с културните процеси, те се опитват да отговорят на същите въпроси с по-висок
език. Една от тях е исляма, когото Църквата уважава, защото мюсюлманите почитат единствения
жив и съществуващ Бог, който е милосърден и всемогъщ, създател на небето и на земята
и е говорил на хората. Важно е да отбележим, че мюсюлманите като християните и евреите,
се стремят да се подчиняват с цялото си сърце на Бога, както Аврам е слушал Бога.
Ислямът често се позовава на Аврам. Последователите на Мохамед не признават Христос,
но го почитат като пророк; както и неговата майка девица Мария, която понякога с вяра
призовават. И те като християните очакват деня на Страшния съд, когато Бог ще възнагради
всички възкръснали. Също така уважават моралното държание и се опитват да служат на
Бога, най-вече чрез молитвата, милосърдието и поста.
Документът Nostra aetate
припомня многобройните случаи на неразбирателство и дори на неприязън между християни
и мюсюлмани и призовава всички да забравят миналото и да се стремят да постигнат взаимно
разбирателство с хората с други вярвания, както и да защитават и да поощряват социалната
справедливост, моралните ценности, мира и свободата.
Днес обаче ситуацията
е доста по-различна отколкото преди 40 години. В Западна Европа много от традиционните
етични правила вече са забравени. В мюсюлманските среди напредва ислямският фундаментализъм.
В християнските среди пък се забелязват трудности при прилагането на религиозните
принципи в обществения живот. Оттук идват и известните противоречия с мюсюлманския
свят. Затова предложението на Папа Бенедикт ХVІ е следното: да се търсят общи предложения
и етичното свидетелство за обществото.