Бенедикт ХVІ: Слово пред представители на Института "Павел VІ" от Бреша

(03.03.07) След заключителната беседа от духовните упражнения във Ватикана за Великопостното време водени от кардинал Джакомо Бифи, почетен архиепископ на Болоня, за Светият Отец Папата започнаха обичайните срещи и аудиенции. Днес той прие кард.Розалио Лара, почетен председател на Папската комисия за Ватиканския град, монс. Мауро Пиаченца, председател на Папската комисия за художественото богатство на Църквата и на Папската комисия за сакрална археология и монс.Джузепе Бертело, апостолически нунций в Италия.

Тайната на пасторалната дейност на Папа Павел VІ, стои в неговата любов към Христос: любов, вибрираща с вълнуващи изрази във всички негови поучения. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ приемайки днес членовете на научния и изпълнителния комитети на “Института Павел VІ” от Бреша, по повод 25-годишнината от неговото основаване. Институтът е основан от Йоан Павел Втори с цел да насърчи изучаването на живота, мисълта и делото на този незабравим Светипетров Приемник. Неговият понтификат започва по време на Втория Ватикански събор, и трябваше да понесе контестациите характеризиращи промяната на една историческа ситуация.

**********
“Неговата душа на Пастир бе изпълнено от силен мисионерски устрем, подхранван от искреното желание за диалог с човечеството. Неговият пророчески повик, не веднъж отправян, за обновлението на света, потиснат от тревоги и насилия посредством “цивилизацията на любовта”, се раждаше от неговото цялостно поверяване на Исус, Изкупителя на човека. Не могат да бъдат забравени думите му казани при откриването на Втората сесия на събора на 29 септември 1963 г.: +Христос е нашето начало, Христос е нашият път и нашият водач! Христос е нашата надежда и нашият край... Христос е светлината на света; никоя друга истина не трябва да интересува нашите души, освен думите на Господа, единственият наш Учител; никое друго вдъхновение не трябва да ни води, освен желанието да Му бъдем абсолютно верни”.
 
Името на този Папа, което световното обществено мнение разбра в неговото величие със смъртта му, остава свързано преди всичко с Втория Ватикански събор. Започнат от Йоан ХХІІІ, бе доведен до завършек от него с мъдра, деликатна и твърда ръка. За Папа Монтини не бе също така лесно да води напред Църквата в след-съборния период. С цената на страдания и атаки, той не се остави да бъде повлиян от неразбирателствата и критиките, остана при всички обстоятелства твърд и внимателен кормчия на Светипетровата лодка.
**********