Има ли смисъл днес Постното време и как да го живеем?

Един от призивите на Папата беше особено младежите да не откъсват поглед от Исуса по време на това благодатно време, за да чуят неговата покана към всеки един от нас. Но какво са Постите и имат ли те смисъл в днешния свят на покупките и електрониката? Поредната измишльотина на Църквата или време, в което да открием себе си и нашето място в света. Как живее Постното време попитахме една млада италианка Елиза Пичинини от движението на Фоколарите. Тя е художничка и се грижи за графичния дизайн на изданията на младите Фоколари Джен и на един местен вестник.

"Постното време ме кара да се замисля дали поставям Бога на първо място, затова тези дни се вглеждам в себе си, за да разбера кое място отреждам на Бога в живота си, дали той е най-важното нещо за мен. И тъй като духовността на нашето движение е именно да обичаме брата си, затова през Постното време обръщаме повече внимание на отношенията ни с нашите ближни. Кияра винаги казва, че нашата покора е нашият брат и особено сега ни го припомня по особен начин. Стараем се да живеем така през цялата година, не само през Постното време, но тези 40 дни си задаваме повече въпроси, молим се повече. Аз участвам в клона Джен 2, който обединява всички младежи на фоколарите и ние сме разделени на две групи: момчета и момичета, що се отнася до редовните седмични срещи. Те се казват срещи на единството, където в малки групи споделяме нашата връзка с Исус, как той променя живота ни. Така научаваме за радостите и болките на нашите връстници и се чувстваме обединени, усещаме, че не сме сами в пътя към Бога."

Много млади хора днес твърдят, че Църквата е отживелица, само за стари баби. Ти обаче един път седмично вместо да излезеш навън или на дискотека отиваш в Църквата. Кое те подтиква да го правиш?

"Когато преди 5 години за първи път разбрах наистина кой е Исус ме впечатли този смисъл, който можеш да придадеш на живота си, този пътепоказател, който да те води. Не само да живееш ден за ден, а да знаеш защо го правиш. Освен това денят на срещите в Църквата за мен е най-важният ден от седмицата, това общение с другите, което ме зарежда за дълго."

Когато се говори за Постите някои казват това е време на забрани и на тъга, не яж това, не яж онова, прави така. Ти как го живееш това Постно време, отказваш ли се от нещо, не ядеш ли?

Определено за мен Постното време не е време на отричане, не се състои само в това. Нас ни учат, че ще достигнем до Бога чрез братята ни, затова нашето покаяние е например да си възстановим добрите отношения с някого, с когото сме се скарали и да се опитваме да обичаме все повече другите, принизявайки себе си. Това е Постното време за мен и то не може да бъде време на тъга. Не забраните и не тъгата са в основата на Постите, иначе се губи смисъла. Хубаво е, че ги има тези 40 дни, когато търсим повече близост с Бога, задълбочаваме се повече във вярата. Аз продължавам моите ангажименти към Църквата, но в този период те са повече и са по-интензивни. Защото целта на този период е да се вгледаме повече в себе си и да стигнем до Великден като нови хора. "

В края на Постното време, на Връбница ще се проведе поредната младежка среща на епархийно ниво. Вече тече и подготовката за СМС в Сидни, вие как се приготвяте за нея?

"За мен СМС е огромно събитие, създадено от Папата именно за да покаже колко голяма и разнообразна, а едновременно и единна е Църквата. Тези големи събирания на милиони млади хора, живеещи своята вяра с това младо лице на Църквата. И благодарение на СМС то се вижда в едър план и от другите. Аз се подготвям опитвайки се да живея всеки настоящ миг с Бога, защото ако в настоящето аз правя добро, така най-добре ще се подготвя за Сидни и да срещата с Папата в Лорето. Изпълнявайки добре всекидневните ми задължения, с малки стъпки ще стигна чак до Австралия."