Тайните на Велики Четвъртък и Велики Петък в размишлението на кардинал Бифи пред Папата и Римската Курия

(28.02.07) Тайната на Велики Четвъртък, в която се преплитат най-висшата любов на евхаристичния дар и страданието от предателството, събитията от Велики Петък, свидетелстващи не само изкупителната болка на Христос, но и тази на неговата Майка. Тези бяха днес темите в размишленията на кардинал Бифи, почетен архиепископ на Болоня, пред Папа Бенедикт ХVІ и членовете на Римската курия.

**********
Решаващата дейност за християнското изкупление тръгва от една трапеза и съдържа един апел към паметта на човека: “Това правете за мой спомен”. По време на последната вечеря Божият Син иска от човеците да не бъде забравен. Върху тези два момента, паметта и трапезата, кардинал Бифи разви мисълта за значението на Велики Четвъртък. Евхаристията, каза той, е преди всичко един спомен за човечеството, припомнящ две хиляди години история, често пъти отслабнала, за да постави отново Сина на Създателя в ръцете на неговите създания. Това е една провиденческа памет, защото позволява на човека да не забравя Исус дори когато е разсеян. Но тя е и една нова памет, отбеляза кардинал Бифи, която трябва да бъде държана будна. Ето защо да живееш като християнин, означава да отделяш всеки ден внимание на това, което Христос каза, направи; на това, което Той е. А това, допълни проповедникът, е основно защото когато си спомня за Христос, човекът може да разбере какво е той сам и защо живее. Ако Христос е Спасителят, тогава, отбеляза кардинал Бифи, ние не сме автомати, а спасени.

В Гетсиманската градина, каза проповедникът във втората беседа, изпъква човечността на Исус: чувстваме го близо с неговата молитва, в отхвърлянето на страданието, което става едно дарение на Отца. Така Христос малко преди своето страдание, става първият свещеник който се застъпва за човечеството. В часа на агонията, отбеляза кардинал Бифи, Исус за да победи изпитанието, се молеше още по-горещо. А това, подчерта кардиналът, показва как трябва да бъде приемано страданието от един християнин: не чрез стерилното противопоставяне или безрезултатни философии, нито чрез един смел стоицизъм. Страданието трябва да бъде посрещано с доверчивото търсене на Бог в молитвата. А малко по-нататък, с пълното послушание пред Бог Отец, който ще отговори на нашите справедливи искания, с премъдрост по-висока от нашите предложения и очаквания. И в този случай, Христос е който дава примера.
**********