Мирният процес в Близкия Изток

(28.02.07) В Близкия Изток отново е блокиран процеса на мира между Израел и Палестина. Един политически проблем, който международната общност не успява да разреши, въпреки изминалите 60 години на срещи и диалози. Ситуация, очертаваща за християните едно несигурно бъдеще, лишено от перспективи, мир и справедливост, особено за младежите, които напускат Светите Места. Отец Самир Халил Самир, йезуит, професор по източна теология в университета Св.Йосиф в Бейрут и в Папския източен институт в Рим, обяснява защо мирният процес е в застой:

**********
Отг. – Всяка от страните има свой проект, фактът е че единият е противоположен на другия. От една страна Израел е окупирала официално голяма част от Палестина и претендира да признае Палестина, но в действителност заради окупацията не я признава; от друга страна палестинците все повече се радикализират и вършат терористични акции, защото не искат да признаят Израел, нито дори международно признатите граници. Налице е едно непризнаване от страна на двете страни, изразяващо се с насилие и което няма да доведе до никакъв резултат. Напротив, води само до увеличаване на омразата в сърцето на двете страни. Въпросът е да се успее да се промени всичко това, предлагайки решение базиращо се изключително на социалното право. Трябва да се признаят принципите, а след това да се работи заедно за тяхното реализиране, дори ако за това биха били нужни 20 години. Но всичко това трябва да бъде под международен контрол, трябва да бъде признато от двете страни.

В. – За съжаление ситуацията изглежда блокирана и в Ливан...

Отг. – Блокирана е в действителност преди всичко поради вътрешни причини, но също и поради влиянието както на Сирия, така и на Иран, които не позволяват вътрешния свободен избор. Блокирана е и защото през последната война между Ливан и Израел, в действителност не бе война между Ливан и Израел, а между Хизболах и Израел, където Хизболах бе представен като герой победител, успял въпреки огромните жертви на ливанското население. Следователно, представя се като една истинска сила в Ливан; докато законната власт е представяна като незаконна, защото не е направила нищо.

В. – При тази ситуация какво е положението на християните в Светите Места и в Ливан?

Отг. – Християните страдат, защото предимно в Светите Места са малцинство, но и в Ливан броят им започна силно да намалява. Налице е външен натиск: в Светите Места е ясно, че християнинът няма никаква власт да решава, всичко е в ръцете на мюсюлмани и израелци. С други думи християните са станали пасивни. В Ливан обаче е налице едно голямо разочарование от страна на християните, голяма част от тях напускат страната казвайки: “Това не е повече Ливан който познаваме и не искаме нашите деца да живеят и растат в една влошаваща се ситуация”. Емиграцията се засилва все повече.

В. – Отец Самир, доколко ислямският фундаментализъм е отговорен за липсата на мир в Светите Места и в Близкия Изток?

Отг. – Фундаментализмът е стигнал много по-далеч от Светите Места, защото е станал едно масово движение, засягащо един милиард и 300 милиона мюсюлмани в света. Тръгвайки от Саудитска Арабия, Египет и целия арабски свят през 70-те години стигна до Африка и Азия. Стигна и в страни като Индонезия, която бе считана за по-либерална страна, през 90-те години стигна и в Европа с една своя програма, добре видима, за чиято реализация биват използвани всички средства: икономически, политически, юридически, културни. В Европа например се възползват от слабостта на западната мисъл, от релативизма и от положителните страни на Запада, които казват: “Искаме едно отворено общество”, а те отговарят: “Ето ни!”.
**********