Християнското изкуство или Европа на катедралите

“Катедралата демонстрира единството между мисъл и духовност на вярващия народ с което християнството дава форма и съзнание на себе си”.Това са думи на архиепископа на Милано, кардинал Джовани Батиста Монтини, бъдещия Папа Павел VІ, произнени на 26 април 1959г. при завършване реставрацията на катедралата в Крема, архиепархията на Милано. “Средновековието ни оставя своите катедрали – допълва кардинал Монтини – но не за да ни направи наследници на едно ненужно днес духовно наследство, а на вечната надежда, която да направим своя”. Именно на християнското изкуство е посветена поредната ни тема в цикъла за християнските корени на Европа, а наш събеседник е протойереят на ватиканската базилика Св.Петър и почетен председател на Папската Комисия за културните блага на Църквата, кардинал Франческо Маркизано.


*************
Папа Бенедикт ХVІ казва, че изкуството е в служба на красотата и че красотата от своя страна отразява истината. Вие как виждате връзката между истината и красотата?
“Цитата е на кардинал Ратцингер, като архиепископ на Милано и ми харесва, но аз помня един и на Папа Йоан Павел ІІ. Когато ме повика, за да ми повери ватиканското ведомство за културни блага през 1988г.ми каза: “Ако като епископ на Краков можах да направя нещо за да привлека отдалечените от Църквата ,то е защото започнах с културните блага на Църквата, които имат универсален код: езика на красотата. С този език започнах диалог, който с други средства би бил невъзможен”. Към тези думи на Папата ще прибавя и катакомбите – продължава кардинал Маркизано: те показват, че още от начало, християните са разбрали, че чрез много обикновени, но експресивни фигури, могат да демонстрират своята вяра. И затова Църквата намира в изкуството един от основните езици на вярата.


Когато говорим за Джото и Чимабуе, като големи творци на фигуративното изкуство на Средновековието, може ли да се твърди, че изкуството в тази епоха е християнска?
Най-хубавите творби на изкуството са религиозните и това е неоспоримо. Това не е единствения художествен израз, но е може би най-важният.


През Средновековието християнството променя, така да се каже, и пространството в Европа. Това проличава и в строежа на катедралите. По какъв начин тези промени са присъстващи в съвремието?
В книгата си “Строители на кадетрали ” Жан Гимпел разказва каква е била Европа от 1100-ната до 1500-та година, като я нарича “голям строеж”, поради голямото строителство на катедрали. Според него, това е едно лично свидетелство на вярата на тогавашните хора. Например, преди няколко години катедралата в Шартр публикува общите разходи за строежа. Тогава вярващите са били около 5 хиляди, от което днес става ясно, че те са дарили около 25 хил. евро за строежа. Това е свидетелство, че изграденото не е само идея на някого, който е искал да стане известен със строжа на една църква. В действителност, местното население и вярващите имат принос в изграждането на тези паметници, като израз на тяхната християнска вяра.


Днес в централната част на много европейски градове можгат да се срещнат многобройни и видими следи от християнските корени, но сякаш не се досещаме за това. Според Вас, на какво се дължи това?
Ще продължа онзи разговор с Папата с който започнах – отговаря кардинал Маркизано. Тогава той ми каза относно отдалечилите се от вярата, следното: “ Те не отричат християнските корени, но не ги утвърждават. Занимават се с много други неща в живота...Но трябва да направим така, че доминиращото присъствие на християнското наследство да бъде опознато и оценено”. Затова смятам – продължава кардинал Маркизано – че няма да бъде трудно, ако отново обясним по разбираме начин дълбокия смисъл на всички красиви неща в нашите градове, тъй като причината за тяхното съществуване е религиозна. Само един факт: според официалните европейски статистики, 80% от културните блага в Европа се дължат на религиите. Това свидетелство е валидно и днес. Това което само трябва да се направи – завършва кардинал Маркизано - е да се изтъкна християнското измерение, за да могат всички да го докоснат с ръка и възкликнат: колко красиви са нашите градове.
********