Философията и богословието в средновековието

“Според Св.Августин, християнският смисъл на човека, божие подобие, се намира в корените на европейските народи”. С тази мисъл, изказана от Папа Войтила в далечната 1981г. продължаваме нашия път в преоткриване на християнските корени на Европа. Тя подсказва големият принос на христиняската богословска и философска мисъл за развитието на Стария континент, но и за човешките права, които още от Средновековието започват да придобиват непозната в миналото сила. Наш събеседник е известният богослов Бруно Форте, архиепископ на италианския диоцез Киети- Васто:


********
“Със Свети Августин се отбелязва зараждането на АЗ-а, или началото на ново съзнание на човешкия субект, като личност и като свободен субект, съзнаващ и отговарящ за собствените си действия, отбелязва монс. Форте. Освен това знаем, че големия принос на християнството в еврейско-христиняската традиция и в цялата човешка култура е човешката личност като център на всичко. Именно за това, като европейци, сме призвани да продължаваме да изграждаме.


Средновековието е изпълнено с изключителни светци-философи, като например Св.Анселм, Св. Тома АКвински и още много други. Това означава ли, че вярата и разума се подхранват взаимно през този исторически период?
“Може да се каже, че в голямата християнска традиция, между вярата и разума има установени три типа на отношение. Първият модел е свъран с името на Св.Августин в който разума и вярата взаимно се допълват: разума е покровителстван от вярата по пътя към тайната на човека и света, но също и вярата използва средството на разума за собственото си разбиране. Във втория модел е свързан с името на Св.Тома Аквински в който вярата и разума имат свои собствени пространства и компетентност, но трябва взаимно да се съотнасят: разума става стимул на вярата, за да се самоопознаване, а вярата става стимул на разума, за да превъзмогне собствените си граници. Третият модел е онзи в който вярата и разума взаимно се изключват. Той се свързва с незачитането на разума от някои ентусиазирани духовници, а от друга страна с отричането на вярата от някои крайни традиционалисти. Този модел още има влияние в съвременния свят, чийто плод са противоположните позиции на модерната идеология и христиняската вяра. Но този модел е обречен на неуспех – обобщава богослова Бруно Форте – защото когато разума се “абосолютизира” и не признава собствените си граници, произвежда многобройни насилия, а когато вярата не си служи с разума, много лесно се достига до фундаментализма, тъй като отрича собственото си достойнство и целия човешки опит.


Един от малкото известни аспекти на Средновековието е диалога между християнските и арабските философи. Има ли нещо от което днес можем да се поучим от тях?
“Наследството е плодотворно: християнската средновековна мисъл разширява хоризонтите към света и приема положителното в него. В същото време тя влиза в диалог с непознатото, дори когато от начало изглежда различно. Нека си припомним употребата на арабската медатиция от Св.Тома Аквински и латинския превод на арабски текстове, които го отвеждат до философската мисъл на Аристотел. Това е необичайна среща – завършва богослова Бруно Форте – но мисля че когато свободната мисъл и разума се отворени за необяснимото и са готови да “диалогират” с него, срещата в служба на истината винаги е възможна.
********