Монс.Сгреча: за вярващия е законен отказът по съвест, ако човешкият живот е застрашен

Формирането на собствената съвест е “едно фундаментално задължение” за всяка личност, особено за един християнин, който е призван да я моделира върху поучението на Църквата, за да свидетелства нейните ефекти във всекидневния живот. Този е синтезът на широкото размишление изложено от кардинал Хавиер Лоцано Бараган пред започналия днес във Ватикана международен симпозиум на тема: “Християнската съвест в подкрепа на правото на живот”. Председателят на Папския съвет за пасторална санитарна дейност поздрави участниците в симпозиума, организиран от Папската академия за живота във връзка с нейното 13-то общо заседание. В разстояние на два дена учени, професори и теолози ще обсъждат етични теми с голяма актуалност, сред които правото да се прибягва до отказ по съвест от страна на един вярващ в случай, когато човешкият живот е застрашен. Целта на симпозиума е двойна: на първо място да се подчертае идентичността на една християнска съвест и следователно, какво означава да бъдеш християнин и да имаш разум в състояние да насочва всекидневния живот, особено по проблемите в защита на живота в съвременния контекст. Втората цел е да направи преглед на новите проблеми, изискващи отказа по съвест.

**********
Каква е връзката между моралната съвест и правото на живот? Може ли да се прибягва до отказ по съвест по легален начин пред действия нарушаващи това право? Докъде стига днес чувствителността в националните и международните законодателства относно биоетическите проблеми? Тези и други ключови въпроси ще бъдат предмет на обсъжданията по време на симпозиума. “Убедени сме, че в едно плуралистично общество има законно място не само за християнската съвест, но е полезно за цялото общество, когато християнската съвест може да се изразява и да дава своя принос” посочи председателят на Папската академия за живота, архиепископ Елио Сгреча. Когато човешкият живот, роден или още нероден, е заплашен от медицински практики – от аборта до опитите върху ембриони и евтаназията - тогава вярващият лекар или фармацевт може и трябва да се противопоставя по съвест подчерта архиепископът.

“Бих искал да отбележа, че отказът по съвест не е единствената инстанция на християнската съвест в социалната и санитарната област. Преди всичко съвестта изисква положително свидетелстване в служенето, в любовта към живота , в служба на живота, за достойнството на всеки жив човек. Необходимо е да се избягва злото, да се прилага отказа и протеста също и на съвестта. За всяка личност отказът по съвест, ако е придружен от любовта към истината, не означава бягство от отговорността, а напротив, означава поемането на отговорност, за да се свидетелства помощта”.

На 6 април т.г. във Великобритания би трябвало да влезе в сила закон, който с цел да се избягват дискриминациите, ще позволява осиновяването на деца и от хомосексуални двойки. Британските католически агенции занимаващи се с осиновяванията би трябвало да се нагодят към този закон, за да не бъдат извън закона. В отговор на това монс.Сгреча отбеляза:

“Аз поддържам, и мисля че не греша, че отказът по съвест е напълно основателен и бих се учудил, ако в държава като Великобритания, обикновено считана за родина на фундаменталните свободи, не се признае този отказ от страна на дадена агенция или се настоява да бъде затворена, защото това би било противно на свободата. Следователно, надявам се това да не се случи или пък да доведе до някакво решение на Съвета за правата на човека. В същото време в Европа има тенденцията, например в конвенцията от Овиедо, да се пренебрегва отказа по съвест. Отказът по съвест, нека бъде ясно, не разрешава всичко, той е разрешение само за този, който го прави. Но поне това трябва да бъде запазено като свобода на личността”.
 
Зам.председателят на Папската академия, монс.Жан Лафит заяви от своя странна, че от юридическа гледна точка отказът по съвест досега се е разбирал предимно във военната или медицинската области. В същото време обаче прибягването до отказ бива изпразвано от смисъл там, където законът задължава например лекаря да не отказва аборта, с риск за санкции. Тогава един вярващ би ли могъл да бъде освободен от отказа по съвест? Става въпрос за един морален дълг или не? Монс.Елио Сгреча отговори:

“Това не означава автоматически, че някой трябва да изразява писмено или веднага отказа по съвест, но означава че когато субектът – лекар, медицинска сестра или аптекар – бива изправен пред тези условия, той е длъжен да отговори на дълга да спаси живота. Вероучителстването на Църквата предупреждава, насърчава, а субектът е запознат и го осъзнава, и когато се намери при тези обстоятелства, той трябва да си припомня този факт”.
**********