Годишнина от подписването на Латеранските споразумения между Светия Престол и Италия

(19.02.07) За Светия Престол и Италианската държава днес е традиционният ден за честване на Латеранските споразумения, подписани през 1929 г. и ревизирани с Конкордата от 1984 г. Следобед в Италианското посолство при Светия Престол двете годишнини бяха отбелязани от италианска страна в присъствието на премиера Романо Проди и зам.премиерите Франческо Рутели и Масимо Д-Алема, а от страна на Светия Престол от държавния Ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, кард.Камило Руини, председател на Италианската епископска конференция и кард.Никора. В публикувана нота СИР, агенцията на Италианската епископска конференция, призовава “да се гледа заедно в конкретното и напред”, особено по важните теми за живота, семейството и възпитанието, без да се затъва в честите полемики за “светския характер”, които често се повтарят и целят да “оборят събеседника”, че “има правото да се изразява”. Като цяло обаче, изминалите 23 години от ревизията на Латеранските споразумения са положителни. Потвърждението идва от един от “бащите” на Конкордата от 1984 г., проф.Карло Кардиа, професор по църковно право към Римския университет:

**********
От. - Намираме се в един много добър период, защото не се е явило никакво противоречие нито върху Конкордата, нито върху въпроси от значение между Държава и Църква. Добри години и от юридическа гледна точка, за изграждането на тези връзки, години през които Конкордатът отвори пътя към подписването на споразумения с други религиозни вероизповедания: отвори пътя за респекта към по-широката религиозна свобода в Италия. Конкордатът бе първата стъпка по този път.

В. – Принципът за светския характер на държавата – и следователно, на границите за дейността на Църквата – от време на време е предмет на дискусии, въпреки юридическото право, което го определя и въпреки това бремето на историята. Защо според вас?

От. – Веднага трябва да кажем: светският характер на Държавата, особено както е определен през ХХ век след епохата на тоталитаризмите, признава най-широката сфера на свобода на Църквата и на Църквите. Бих казал нещо повече: т.е. че демократичната система, е тази, която признава на Църквата и на Църквите свободата на мисълта, на словото и на действието. В миналото се правеха опити Църквата да бъде “затворена” в частната сфера, да не говори, да се занимава само с ритуалите и култа. Днес позицията е друга. Сферата на Църквата е сферата на всички други големи социални сили. Тя е свободна да действа и да изразява своето мнение. Естествено, гражданите всеки според своята съвест, ще дават оценка на това, което Църквата и Църквите казват и ще правят своя избор. Този е принципът на модерния светския характер.

В. – Следователно, проекто-законът за правата на фактическите двойки е материя, по която Църквата може и трябва да се изказва...

От. – Ако Църквата не говори по материята на вярата и на морала, тогава за какво трябва да говори... Нещата стоят така: когато Църквата се намесва по теми като мира, гражданското съжителство, някои други по-близки до политиката, ако това, което казва е от полза за дадена политическа страна, тя одобрява, ако това, което казва не се приема по материята за морала, тогава се говори за вмешателство. Тук е налице едно противоречие.