Предизвикателството на епископ Щросмайер

Принос за евроинтеграцията на България имат и чужденци, които още в далечното минало високо оценяват богатството на нашата история и култура и помагат за осъзнаването на българската идентичност. Един от тях е хърватския католически епископ Йосип Щросмайер, който издава сборника на “Братя Миладинови “Български народни песни”, очертал етническите граници на България и който с пророчески поглед в бъдещето помага на българския народ, като истински негов приятел. В знак на благодарност на 15 септември 2006г. в кв.”Захарна фабрика” в София бе открит негов бюст-паметник, а иницативата получи благослова на Папа Бенедикт ХVІ, който в писмо до едноименното сдружение насърчи “да бъде съхранявано и разпространявано духовното наследство на скъпия български народ”. Делото на епископ Щросмайер не се ограничава само в миналото и има актуално звучене, особено сега, когато България е пълноправен член на ЕС. За това говори Трифон Павлов, председател на сдружение “Епископ Йосип Щросмайер”, както и за предстояща иницатива, която ще се проведе на 6 февруари в София по случай 192 -та годишнина от рождението на епископа :


************
“Направихме една съвместна инициатива с народно читалище “Г.С.Раковски” в София. Смятаме, че освен тържествената част, в която ще се кажат няколко думи за епископа, а хърватският посланик също ще поднесе своите приветствия, специално жури ще оценява отговорите на ученици от три училища от района на които им бяха раздадени въпросници, свързани с живота и дейността на епископ Щросмайер. Подготвени са малки награди с които ще бъдат отличени. Идеята е дейността и значението на Щросмайер да има приемственост, да бъде разказана на младите хора, за да знаят за какво става въпрос”.


Какво е значението и делото на епископ Щросмайер за нашата българска идентичност?
“Изключително огромно, тъй като помагайки, той доказва на нас българите, че би трябвало да ценим своята история, култура, духовна идентичност. Това го признава един чужденец, а какво остава за нас. Той фактически ни помага дори от разстоянието на годините да осъзнаем кои сме ние. И сега след като България е член на Европейския съюз от 1 януари значението на неговото дело остава актуално и ние просто трябва да направим всичко възможно хората, които идват след нас да знаят за него”.


Виждате ли някаква допирна точка между делото и личността на епископ Щросмайер и новото поколение българи? Например, какви ценности носи епископ Шросмайер, които би трябвало да бъдат продължени от новото поколение българи?
“Според мен, основната ценност, която носи делото на епископ Щросмайер това е, че още тогава се опита да насади у нас българите, уважение към нашия език, към нашата култура, към нашата идентичност. Ще припомня това, което той е направил за нас, когато братя Миладинови след дълги митарства из Европа му занасят техния труд, “Български народни песни”, което е един от стълбовете на българското Възраждане, за да получат средства за издаването им. И тъй като тогава в България е било модерно да се “гърчеят”, парадоксалното е, че те носят български текст написан на гръцки език. Виждайки това, епископът казва: вие имате братята Кирил и Методи, имате славянската азбука, напишете тези песни с кирилица на български език и аз с удоволствие ще ви помогна да издадете своето произведение, както и става. Днес “Българските народни песни” се смята за една от непреходните книги на България”.


Как мислите да популяризирате величината на делото на епископ Щросмайер в бъдеще?
“Предстои да издадем една книга, чиято насоченост ще бъде епископ Щросмайер и славянството. Освен на България, той е помагал и на другите славянски страни: Сърбия, Словакия, Словения, Русия, Полша, Чехия. Просто е бил един от радетелите за духовното обединение на славяните, като равноправни членове на Европа”.


Какви са отношенията на сдружението с република Хърватска и имате ли общи инициативи свързани с епископ Щросмайер?
“Моите контакти с хърватското посолство, по-специално с Н.Пр. Драже Вуков Цолич и с културното аташе, г-н Иван Браниц, са изключително тесни и аз съм поставил това нещо като идея и молба от моя страна, да се установи един по-тесен контакт между нашето сдружение “Щросмайер” и сходна организация в Хърватия , за да може нашата дейност и нашата работа да не е само едностранна. Смятам, че обединявайки усилията на две такива организация в България и Хърватия ние бихме могли да направим много неща. Просто трябва да бъдем горди като нация, защото освен Щросмайер още много други хора, които не са българи, са оценили значението на България, на нашата култура, на нашата идентичност. Това би трябвало да бъде провокация към нас и по-младите хора, виждайки че хора не българи, изпитват уважение към нас като нация и като народ. Би трябвало оттук нататък това да подейства като катализатор и да гледаме на нещата с малко по-други очи, да бъдем малко повече българи”.