Папата на Генералната аудиенция: Светостта е плод на покаянието и способността да се пребори греха

(31.01.2007) - Всеки християнин, включително и Папата, е обикновен служител на Евангелието и на Църквата. Всички те са призвани към святост, защото пътят към нея преминава през покянието и способността да се отвърнеш от греха. Това бяха двата основни момента, които подчерта Папа Бенедикт ХVІ по време на Генералната аудиенция, която проведе днес във ватиканската аула Павел VІ. Папският катехизис бе посветен на трима от сподвижниците в мисията на Св. Павел: Варнава, Сила и Аполос:

*******
“Тримата апостоли са примери за единството на една Църква, която не прави разлика между мисията да бъде Светото Евангелие служено от една страна и самите евангелски служители. Варнаба означава “син на утеха, левит, родом от Кипър. Той е този, който гаратирапред християнската общност в Йерусалим за обръщането на Първоапостола. Пак той е този, който продава, донася парите и ги слага пред нозете на апостолите”.

Сила и Аполос придружават св. Павел в неговите първи мисии. Бенедикт XVI посочи най-очебийния случай, когато Барнаба смело разведрява съмненията относно обръщането на св. Павел и катогорично го защитава пред Йерусалимската общност и е първият, който споделя с Апостола неговото първо апостолическо пътуване, а така също, пак той се противопоставя на св. Павел заради присъствието на Йоан Марко при неговото второ мисионерско пътешествие.

“Следователно съществували са противоречия и напрежение и между Светците, дразги, спорове и несъгласие, които – подчерта Негово Светейшество – днес утешават, защото сме свидетели, че и светците не са така да се каже паднали от небето, а са били хора, като нас, с пробреми и със свои прегрешения. Светостта не се състои в това, никога да не си направил погрешна стъпка или да не си изпаднал в грях. Светостта нараства, когато имаш сили да се обърнеш към Бога и с вяра да се покаеш. Светостта е предразположение да започнеш от нулата и с готовност да се помириш с Всевишния, като прошавш на другите за стореното ти зло и обида. Това са Светците и ние всички можем от тях да се учим на святост”.

Негово Светейшество допълни също, че ако Варнава със своята първоначална предразположеност към Павел от Тарс е възвърнал на Църквата св. Павел, то Сила е онзи, който съпровожда първоапостола след раздялата му с Барнаба, по пътищата на Македония, сред Филипините и по земите на Солун. Сило е един съпричастник в мисията на св. Павел и Тимотей – както свидетелства посланието до Солуняни.

“И това – каза Папата – е от голямо значение, защото св. Павел не действа сам и не е индивидуалист в мисията, а я споделя със своите сътрудници, със съмишлениците, с “нас” - членовете на Христовата Църква. Това “аз” на св. Павел не едно “аз” изолирано, а е “ние” . общото в самата Църква, “ние” в апостолската вяра.

Третият съратник в мисията на св. Павел е Аполос – евреин от Александрия, "мъж красноречив и силен в Писанията, разпален духом и поучаващ в синагогата", а когато е възлязал при Ахая, преломява хляба, вкусва и говори дълго за Бога, дори до съмване. Проследявайки пътя на Аполос, Бенедикт XVI посочи:

"Това слово е валидно и за нас днес. Всички, Светипетровите приемници, кардиналите, епископите, свещениците и миряните, всички са смиреномъдрени служители на Христа. Това те правя до колкото им е възможно в името на Светото Евангелие и според даровете и молитвите, отправяне към Господа, защото така израстват благодарение на Христовото Благовестие и Неговата Свята Църква” – приключи Бенедикт след което поздрави групите поклонници и на всички даде Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова