Дейността на Папата и на Светия Престол за мира, справедливостта и развитието на народите: за това говори архиеп.Челестино Мильоре, постоянен наблюдател при Обединените нации в Ню Йорк

(30.01.07) - Да се даде глас на безгласните и надежда за мира, справедливостта и развитието за цялото човечество: тази е дейността на Светия Престол на международно ниво, която Папа Бенедикт ХVІ движи напред, а в ООН посредством своите сътрудници. Това твърди архиепископ Челестино Мильоре, постоянен наблюдател в Обединените Нации в Ню Йорк, приет вчера на аудиенция от Папата. За съдържанието на разговора слушаме монс.Мильоре:

**********
Отг. – Доволен съм, че имах възможност пряко да разговарям със Светия Отец Папата за общите тревоги и надежди относно дейността на Обединените нации. Би могло да се каже, че в този момент ООН живее като във времето на Вавилонската кула: всички работим за същите цели, използваме същите методи, но в много моменти наистина е трудно да се разберем. И това не заради езика, който говорим, защото всички повече или по-малко можем да се разбираме, а преди всичко заради духа на културно различие, стигащ често пъти до определени разделения. Изглежда почти невъзможно да се споразумеем дори за най-малките неща. На тази среща със Светия Отец долових като негово голямо желание присъствието на Светия Престол в ООН да допринесе за разрешаване на тази ситуация, за да се стигне с добрата воля на всички до споразумения, които биха били плодотворни за цялото човечество.

В. – Какви са очакванията и грижите на Светия Отец относно международната ситуация?

Отг. – Положително от ООН се очаква това, което трябва да прави. По статут ООН има като задача достигането на мира и благото на народите в света, посредством сътрудничеството и общото разбирателство. Ако погледнем на тези големи теми – мира и развитието – виждаме светлини, но и много сенки.

В. – Какво по-специално очаква Светият Престол от ООН като цяло и по-точно от новия генерален секретар?

Отг. – Новият генерален секретар започва да изпълнява своята функция само преди един месец. Положително той е един много подготвен човек и с добри намерения. Този период е на изпитание, в който трябва да състави и своя екип. В положение сме – така да се каже – още на очакване, но на очакване подхранвано от добри надежди. Чувства се, че това назначение е като преливането на нова кръв в тази институция.

В. - Има ли специални инициативи на Светия Престол на международно ниво?

Отг. – Специални или зрелищни инициативи бих казал, че няма: преди всичко ние търсим да дадем глас на тези, които нямат глас. Има, наистина, многобройни спешни ситуации, при които посредством присъствието на Светия Престол в Ню Йорк се опитваме да движим напред тази дейност, която често пъти е хуманитарна.

В. – Близкият Изток, Ирак, Дарфур, Сомалия, са само някои от невралгичните и парещи точки на днешната международна ситуация. Какво се иска от международната общност, за да отговори на тези нужди?

Отг. – Преди две години, през септември 2005, на последната Среща на върха на държавните и правителствени глави, финалният документ въведе едно много хубаво понятие: да се защитава колективната отговорност. Суверенитетът не е разбиран повече като едно право и следователно право за ненамеса във вътрешните работи, а е разбиран преди всичко като една отговорност, която управляващите трябва да имат за да защитават своите народи и там, където управниците не могат или не желаят да защитават населението или част от населението, тогава става една колективна отговорност, която се отразява върху механизмите на ООН. Да се направи да функционира означава да се насърчава добрата воля. Това, мисля че е една много деликатна задача, невидима, трудна, но положително най-важният принос, който Светият Престол може да даде на Обединените нации.
**********