Двама Папи за една Европа

“Мисля за Европа без егоистичен национализъм, в която нациите са като живи центрове на културно богатство, което заслужава да бъде пазено и насърчавано за доброто на всички. (Йоан Павел ІІ)
************
“Мисля за една Европа, в която постиженията на науката, на икономиката и благополучието не се ориентират само към един консумизъм лишен от смисъл, но са в служба на всеки човек в нужда и на солидарната помощ за онези държави, които се опитват да достигнат целта на социалната сигурност. Дано Европа, която е изстрадала в своята история толкова кървави войни, да стане активен фактор за мир в света! (Йоан Павел ІІ).
************
“Мисля за Европа, чието единство се основава върху истинската свобода. Религиозната свобода и обществените свободи са узрели като ценни плодове на земята на християнството.Без свобода няма отговорност: нито пред Бога, нито пред хората. Най-вече след Втория Ватикански събор Църквата иска да даде голямо пространство на свободата. Модерната държава съзнава, че не може да бъде правова държава, ако не пази и насърчава гражданските свободи и в индивидуалната, и в обществената сфера. (Йоан Павел ІІ).
************
“Викам с любов към теб, древна Европа, преоткрий себе си, бъди себе си, намери корените си. Върни се при истинските стойности, които окичиха със слава твоята история и ти помогнаха да стъпиш и на другите континенти. Съгради твоето духовно обединение, в атмосфера на пълно зачитане на другите религии и основните свободи. Дай на Кесаря кесарювото и на Бога Божието. Не се възгордявай от твоите постижения дотам, че да забравиш техните възможни отрицателни последствия, не се притеснявай от количествената загуба на твоята големина в света или заради обществените и културни кризи, които те разтърсват. Ти все още можеш да бъдеш фар на цивилизацията и стимул на прогреса в света” (Йоан Павел ІІ, Сантяго де Компостела, 9 ноември 1982)
***********
“Европа, за която мечтая, е политическо, но и духовно обединение, в което християнските политици от всички държави действат със съзнанието за човешките богатства, които вярата носи със себе си: хора, ангажирани тези ценности да дадат плод, поставяйки се в служба на всички за Европа на хората, върху които блести лицето на Христа. Тази мечта нося в сърцето си.” (Йоан Павел ІІ, при присъждането му на наградата Карл Велики”, 24 март 2005).
************
“Винаги съм подчертавал колко важен е приносът на славянските народи за европейската култура. Затова взех присърце диалога между Католическата Църква и Православните църкви, имайки предвид пълното единение. В тази перспектива обявих за покровители на Европа и славянските светци Кирил и Методий. Старият континент има нужда от Исус Христос, за да не загуби душата си”. (Бенедикт ХVІ пред участниците на Международния Форум, организиран от Фондацията Алчиде де Гаспери).
************
“Всички са призвани да допринасят за новата евангелизация, за да поддържат живи общите християнски корени. Християнската вяра представлява най- богатото съкровище, от което европейските народи могат да черпят, за да реализират истинския си духовен, икономически и социален прогрес”. (Йоан Павел ІІ пред участниците във форума на тема Презвитерите в катехизиса в Европа).
************
“Изграждането на европейската цивилизация трябва да се основава върху признаването на човешкото достойнство и неотменимите права като ненарушимостта на живота, свободата и справедливостта, братството и солидарността”. (Йоан Павел ІІ пред членовете на Европейските епископски конференции от ЕС).
************
“Европа дължи много на Евангелието и на неговите свидетели през вековете”. (Бенедикт ХVІ , СМС Кьолн 2005).
************
“Учението на св. Бенедикт е отправна точка за европейското единство и силен призив за християнските корени на нейната култура и цивилизация”. (Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ 27 април 2005).
************
“След падането на Берлинската стена, която разделяше Източните и Западните държави, срещата между народите е по-лесна, има повече възможности ,за да се засили опознаването и взаимното уважение, с обогатяваща размяна на дарове, чувства се нуждата да посрещнем заедно големите предизвикателства на момента, започвайки от тези на модерното време и на секуларизацията”. (Бенедикт ХVІ пред делегатите на епископските конференции в Европа 26 януари 2006).
************
“Моралната сила на Европа не е станала по-голяма с развитието на културата, напротив станала е по-малка. В Европа се е разпространила една култура, която коренно противоречи не само на християнството, но и на религиозните традиции на човечеството.” (Бенедикт ХVІ в книгата си „Европа на Бенедикт в кризата на културите”, 2006).
************
“Защитата на живота във всички негови фази, от момента на зачатието до естествения му край, признаването и насърчаването на естествената структура на семейството, като съюз между мъжа и жената, основан върху брака, и неговата защита от опитите да я направят юридически приравнена до форми на съюз коренно различни, които всъщност я увреждат и допринасят за нейната дестабилизация, замъглявайки нейния особен характер и незаменимата й обществена роля, запазването на правото на родителите да възпитават децата си.” (Папа Бенедикт ХVІ пред депутатите от Европейската народна партия, 30 март 2006).
************
“Твърдението, че споменаването на християнските корени на Европа наранява чувствата на много нехристияни, които живеят на Стария континент, не е много убеждаващо, имайки предвид, че става дума за исторически факт, който никой на сериозно не би могъл да отрече. Естествено това историческо припомняне се отнася и до настоящето,защото със споменаването на корените се показват източниците на морален ориентир, тоест един фактор на идентичност на това обединение Европа” (Кардинал Йозеф Ратцингер , реч в бенедиктинския манастир в Субиако, 1 април 2005).
************
“Трябва да погледнем и големите неща, които са се родили в Европа! Иначе не би било възможно днес целият свят да живее по някакъв начин от цивилизацията, зародила се в Европа, ако тази цивилизация не притежаваше много дълбоки корени”. (Бенедикт ХVІ, интервю за Радио Ватикана , 15 август 2005).
************
“Всъщност, за да бъде плодотворен започналият процес на обединяване, Европа има нужда да преоткрие своите християнски корени, давайки място на етическите ценности, които са част от нейното голямо духовно наследство. Наше задължение като ученици на Христа е да помогнем на Европа да осъзнае тази своя отговорност. Въпреки това нашето присъствие като християни ще бъде усетено и ще има влияние само ако имаме смелостта да тръгнем решително по пътя на помирението и на единството”. (Бенедикт ХVІ пред комисията, подготвяща ІІІ тата Европейска екуменическа асамблея, 26 януари 2006).
************
“Европа изживява нов важен етап в своята история: десет нови страни влизат в Европейския съюз. Десет нации, които по култура и традиции се чувстват европейски, ще бъдат част от съюза европейски държави. За да бъде дълготраен, европейският съюз, той не може да бъде само икономически и политически. И днес душата на Европа е единна, тъй като се основава на общи човешки и християнски ценности. Зараждането и формирането на европейските нации върви успоредно с евангелизацията. Затова, въпреки духовните кризи на континента, европейската идентичност би била неразбираема без Християнството.... Жизнената лимфа на Евангелието може да гарантира на Европа последователно развитие в условията на свободата, солидарността, справедливостта и мира. Само онази Европа, която съумее да преоткрие своите християнски корени може да бъде на висотата на големите предизвикателства на третото хилядолетие: мира, диалога между културите и религиите, съхранението и опазването на природата. Всички вярващи в Христос от Западна и Източна Европа са призвани да вземат участие в този важен процес, чрез открито и откровено екуменическо сътрудничество”. (Йоан Павел ІІ, Ангел Господен, 2 май 2004).
************
“България и Румъния, две страни с дълга християнска традиция, се присъединиха към Европейския съюз. В навечерието на 50-та годишнина от подписването на Римските трактати, нека се замислим за Европейската конституция. Пожелавам основните ценности, които са в основата на човешкото достойнство, да бъдат изцяло защитени, особено религиозната свобода във всичките и измерения и институционалните права на Църквите... 50-та годишнина от въстанието в Будапеща ни припомня драматичните събития през ХХ век, които са призив към всички Европейци да изграждат бъдеще, освободено от гнет и идеологически условия и създават мрежа от приятелство и братство, като проявяват солидарност към бедните и малките; по същия начин е важно пречистване на напреженията от миналото, чрез помирение на всички нива, защото само мира може да позволи изграждането на бъдещето и надеждата.... Пожелавам в района на Балканите да настъпи очакваната стабилност, особено благодарение на интеграцията на страните от този район и на подкрепата на международната общност. Сключването на дипломатически отношения с Република Черна Гора и базисния договор с Босна и Херцеговина, са доказатeлство за постоянното внимание на Светия Престол към региона на Балканите”. (Бенедикт ХVІ към представителите на Дипломатическия корпус във Ватикана, 8 януари 2007).
************