(03.01.07) - Двама Папи – за една Европа – 7 “Това,
от което имаме преди всичко нужда в този исторически момент са хора, които посредством
една осветена и живяна вяра, да правят Бог достоверен в този свят”. Този цитат
е от първата книга написана от Папа Бенедикт ХVІ, озаглавена “Европа на Бенедикт в
кризата на културите”.
Истинският сблъсък на цивилизации, от който в наши
дни много хора се страхуват, не се отнася само до монотеистичните религии, но поставя
в контраст човека на вярата и този, който изключва съществуването на Бог. Тази е ключовата
концепция в книгата на Папа Бенедикт. Светият Отец хваща за ръка читателя мирянин
и го кани да не изключва Бог от живота си, а напротив, да се държи така като че ли
Бог наистина съществува. Бенедикт ХVІ прави свои думите на Паскал: “Започни с неразумието
на вярата и ще стигнеш до познанието”. Единствено в Логоса, Христос умрял и възкръснал,
може да се намери пълният смисъл на съществуването. За съжаление, отбелязва Папата
– много често проповядваме едно християнство и една теология, които ограничават Божието
послание до политически и етически ценности. Папата описва картината на настоящото
европейско общество, доминирано от рационалната и научна логика и което съзнателно
забрави своя християнски произход. Една Европа, която сочи като фундаментална историческа
страница в своя произход само илюминизма и която има като универсален параметър индивидуалната
свобода, мярка за всички други ценности. В подобен контекст Бог не съществува или
в най-добрия от случаите Неговото съществуване “недоказуемо – пише Папата – се отнася
до субективните избори”. “Моралната сила в Европа – се чете още – не се е засилила
заедно с развитието на науката, напротив, намаляла е”. Една слаба мисъл, плод не толкова
на светския характер, колкото на лаицизма, с други думи на агностицизма наложен по
закон и която съдържа в себе си едно противоречие: отричане на толкова много проповядваната
свобода. “В Европа – отбелязва Папа Бенедикт ХVІ – се е развила една култура, която
представлява най-радикалното противоречие не само за християнството, но и за религиозните
традиции на човечеството”. Като пример на този парадокс, Марчело Пера, председател
на италианския сенат, припомня забраната на ислямското фередже във френските училища
и откритите дебати за законността или не на Разпятието в италианските училища. “Мюсюлманите
– пише Бенедикт ХVІ относно противоречивия въпрос за християнските корени в преамбюла
на европейската конституция – не се чувстват заплашени от нашите морални християнски
основи, а от цинизма на една секуларизирана култура, която отрича собствените основи”.
Книгата на Папата е един дълъг разговор с читателя, засяга различни теми с голяма
актуалност като тази за правото на живот в Европа. Абортът остава едно малко убийство,
в което правото на силата надделява над силата на правото. “Сферата на човешките права
– пише още Бенедикт ХVІ – е все още в път на дефиниране, съществуват противоречия
като това изникнало “от контраста между желанието за свобода на жената и правото на
живот за раждащото се дете”. Накрая говори и за заплахата на тероризма, определен
от Папата “като война без граници и без фронтове”.