Бенедикт ХVІ: Младежката европейска среща в Загреб е обнадеждаващ знак за човечеството
(27.12.2006) - “Знак за надежда”: така Папа Бенедикт ХVІ определя ХХІХ Европейска
младежка среща, която организира ежегодно икуменическата общност Тезе. Тази година
тя се провежда от 28 декември до 1 януари в хърватския град Загреб. В послание до
участниците, Папата говори за “поклонничеството по земята, пожелано от скъпия брат
Роже” и насърчава младежите “все повече да осъзнаят важността на братството между
хората и нуждата да бъдат с открити сърца към всички”. “С това обновено внимание към
другите”, Бенедикт ХVІ призовава младжите да се почувстват строители на едно “човешко
общество в което всеки е приет и обичан такъв какъво е , признат и уважаван като Божи
син”. Бенедикт ХVІ подчертава, че специално на хърватска земя, белязано от военните
конфликти, младежите от Тезе са обнадеждаващ знак: “демонстрирайте – пише Папата -
че вие, младите хора, желаете едно ново човечество, основано върху признанието на
вяски човек, независимо от неговата националност или религия”. “Белязани от знака
на Кръщението – допълна Светия Отец – направете присъстващ Христос, който ви призовава
да обичате и действате като Него”.
В хърватската столица се очаква да пристигнат
40 хиляди участници в това “поклонничество на надежда на земята”, чието начало бе
дадено от Фрер Роже през 1978 г., за да насърчи в света универсалното братство в Христос.
Това е втората среща, която Общността провежда в края на годината при отсъствието
на своя основател, убит през м.август м.г. от една психически неустойчива личност.
За значението на това поклонничество в Загреб говори брат Ришар от общността Тезе:
********** То
е знак на надежда. Хърватски младежи са идвали на европейските срещи още от началото,
по време на войната. Сега изглежда е време да се срещнем именно тук и да покажем живота
на Хърватската Църква, за да позволим на младежите от страните от Западна, но и от
цяла Европа да познаят една Църква, която понесе страдания, но която запази една изненадваща
виталност.
Казахте “красиво лице”. В какво се състои това красиво лице
на Църквата в Хърватска днес? Преди всичко, налице е една голяма спонтанност
в посрещането. Хубаво е да се видят многобройните младежи в църквите. Освен това и
една дълбока вътрешност, която може би не се вижда веднага, но от която понякога оставам
изненадан. Интересно е да се чуе опита на хора, които по причина на вярата в Христос
са простили или са готови да простят преживени трудни неща. Това може би не го показват
веднага. Не може да се забрави всичко това, което се е случило, но може да се върви
напред, с това желание да се изгради едно бъдеще на надежда.
Младежите
особено са отворени за екуменическия и междурелигиозен диалог, който в този район
се живее от векове... Тук има рани и трябва да се прави една много лична
стъпка към някого, може би за помирение и с факта, че съседите са сърби и православни
или пък мюсюлмани. Тук в Загреб болшинството жители са хървати, но има и сърби и мюсюлмани.
Хубаво е когато се види, че са приятели помежду си, а във всекидневния живот биха
искали да живеят заедно и да вървят напред.
За съжаление, брат Роже вече
не би могъл да присъства. Какво е посланието на тази среща, което бихте искали да
отправите? Фрер Алоис бе на една младежка среща в Калкута и там написа
писмо до младежите със заглавие “Писмо от Калкута”. В началото на писмото говори за
вниманието почти естествено към Бог на индийското общество и обобщава, че днес в нашите
секуларизирани общества, трябва да разберем какво означава това обикновено и почти
естествено внимание към Бог. Продължава като казва, че всички хора съставляват едно
семейство в Бог. Тази бе темата разгледана и от Фрер Роже и която Папа Бенедикт ХVІ
поде по време на своята визита в Турция. Освен това Фрер Алоис говори за две неща:
внимание към Бог и респект към всяко човешко същество. Когато се разбуди това спонтанно
внимание към Бог, тогава сме по-готови да зачитаме другия и това, което е свято за
всяка личност. Бихме искали, казва накрая фрер Ришар да се засили доверието посредством
тази среща, за необходимостта от единство на цялото човешко семейство. **********