Папското послание “Към града и света” Urbi et Orbi: човечеството на ХХІ век има нужда от Спасителя

(25.12.2006) - Смисълът на Спасителят Исус за съвременния човек; диалогът между израелци и палестинци; свободното и демократично бъдеще на Ливан; край на насилието в Ирак , както и в Африка, по-специално в Дарфур; въжделенията за мир на населението в Шри Ланка и в Латинска Америка; многобройни умиращи от глад , болести и бедност в един свят на изобилие и необуздан консумизъм. Това са големите "болки" на човечеството, които Папа Бенедикт ХVІ положи връцете на Исус Детенце по време на традиционното рождевственско послание "Urbi et Orbi" (Към града и към света), което произнесе днес от централната ложа на ватиканската базилика. Посланието бе придружено от коледни поздравления на 62 езика и традиционния папски благослов и индулгенция за пълното опрощаване на греховете. На слънчевия площад "Св.Петър" присъстваха повече от 60 хил. дущи, а церемонията бе предавана пряко от 102 телевизии в 63 държави по света, включително и България.


**********
“Salvator noster natus est in mundo” !
Роди се на света нашия Спасител. Едно известие за надежда, каза Папата, тъй като съобщава, че в нощта преди две хиляди години “в града Давидов се роди Спасител, който е Христос Господ”. Както за тогавашните пастири във Витлеем, така и за съвременните жители на света, Ангелът на Рождеството повтаря: “Роди се Спасителя; роди се за вас! Елате да Му се поклоним!”.


Но каква нужда има от “Спасителя” съвременния човек, събрал в себе си многовековната история, култура и прогрес на човечеството? Има ли и днес стойност тази идея и тази личност за хората, способни да покоряват пространството и генетичния микрокосмос на човека? Може ли съвременния човек, силен с познанието, да отговори на “сърцераздирателния вопъл за помощ”, отекващ от хиляди неразрешени драми, които са надвесени над милиони човешки същества? Провокиращи въпроси, които Бенедикт ХVІ отправи към хората от четирите краища на планетата в деня след Раждането на Спасителя Исус Христос:


“Още ли е нужен “Спасителя” за човека достигнал Луната и Марс и решен да завоюва Вселената; за човека, който изследва без граници тайната на природата и успява да разшифрова чудесните кодовете на човешкия геном?Има ли нужда от Спасителя човекът, изобретил интеракитвната комуникация, който навигира във виртуалния океан на интернет и благодарение на модерните авангардни медийни технологии, превърнал Земята м вмалко глобално селище?”

 
Този човек, възрази Папата, “се представя за сигурен и самостоятелен творец на собствената си съдба, ентусиазиран от неоспоримите успехи на ХХІ век. “Сакаш няма нужда от спасение – заяви Папата – но не е така”, тъй като от други части на света съществува една друга и различна реалност:


“Все още се умира от глад и жажда, от болести и бедност в този свят на изобилие и необуздан консумизъм. Все още някой е роб, експлоатиран и с накърнено достойнство; все още някой е жертва на расова или религиозна омраза и въпрепятстван от нетолерантност и дискриминации, политическо вмешателство, физическо или морално насилие в свободното изповядване на собствената вяра. Все още някой вижда собственото си тяло или на своите близки, специално на децата, измъчвано от оръжията, тероризма и всякакво насилие в епоха в която всички призовават и провъзгласяват прогреса, солидарността и мира за всички”.

 
“Как може да не се чуе сърцераздирателния вопъл за помощ, който се издига от дъното на това веселящо се и отчаяно човечество”? Помощ за която призовават принудените да напуснат собствените страни, припомни Бенедикт ХVІ, “измамени от мними пророци на щастие” и потопили в дрога или алкохол собствената самота. Това е така, каза Папата, защото човека е останал какъвто е бил винаги: със своята “свобода между доброто и злото и между живота и смъртта”. “И в актуалната постмодерна епоха човека, може би има още по-голяма нужда от един Спасител, тъй като обществото в което живее е станало още по-сложно, а заплахите за неговата лична и морална цялост да все по опасни”. Затова Христос е Спасител, защото заради любов към човека е роден в една ясла и е умрял на Кръста. Само Той, настоя Бенедикт ХVІ, може да защити човешкото достойнство и може да насочи към разсъдливост и умереност ония, имащи политическа и социална отговорност в света.


В този празничен ден, Папата отправи поглед към Близкия Изток с пожеланието да се разкрият нови переспективи за справедлив и траен мир, зачитащи неотменимите права на народите, като положи в ръцете на Исус Детенеце “сигналите за подновен диалог между палестинци и израелци”, проявени през тези дни. Папата се помоли за демокрацията в Ливан, за братско и солидарно бъдеще в Шри Ланка и за преустаняване на конфликтите в Африка и най-вече в Дарфур, които са “огнища за напрежение” и “правят несигурно бъдещето в други части на квета, като Европа и Латинска Америка”. В този световен сценарий, в който Църквата е свидетел на Благата вест за раждането на Спасителя – завърши Папата - Христос е и остава нашия Спасител, надежа за всеки човек, защото е “роден за всички”.


По традиция, в края на посланието Urbi et Orbi, Папата произнесе коледни поздрави на 62 езика, между които и на български. Освен на широко разпространените езици, Папата поздрави на монголски, турски, арабски, арамайски, тамил, бенгалски, урду, китайски, виетнамски, есперанто и ромски, като завърши рождевственските поздрави на латински език след което даде своя апостолически благослов с пожелание за Честито Рождество Христово!
“Salvator nfster natus est nel mundo”!