Вървим след нея: проповед от о.Кжищоф Кужок за четвъртата Предколедна неделя

Цикъл проповеди от отец Кжищоф Кужок, енорийски свещеник на кон-катедралната църква "Св.Йосиф" в София:


ІV Адвентна Неделя

Вървим след Нея -

Скъпи братя и сестри, нека Господ да ви дари мир!
През 1064 година, султан Алп Арслан, е превзел Велика Армения и разрушил столицата и – Ани. Бягащи от изчезващия в огън град, жителите на Ани успели да вземат със себе си най-голямата и светост, чудната икона на Пресветата Богородица, рисувана според древно предание от самия Лука Евангелист. И така вървейки, водени от двама принца в непознатия свят, носели най-отпред това, което е било за тях най-важно, подкрепата и сила в тяхната несигурност Дева Мария, правейки я покровителка на тяхното пътуване през столетията.

Тяхната история е сравнявана с библейската Рут, която е тръгва в непознатите земи след обичната си тъща Ноеми: ”Не настоявай да те напусна и да си отида, където ще отидеш ти, там ще отида и аз. Където ти ще заживееш, ще заживея и аз, където ти ще умреш, ще умра и аз и ще бъда погребана. Нека Господ това ми направи и друго добави, ако не ме раздели от тебе само смъртта”.

Адвентното присъвствие на Дева Мария е тясно свързано с нейното осъзнаване на участие и в историята на спасението. Избирайки Я за пъти-водителка за целия ни живот, повтаряме изпълнени с вяра думите на Света Елисавета: „Откъде ми това, че майка на моят Господ идва при мен? Блажена си ти, която си повярвала, че ще се сбъднат думите, казаните ти от Господа”.

Човек формира себе си по време на цялата си история. Няма завършен образ на човека. Кой е „истински човек?”Кайн или Авел, св. Иван или Юда, Волтер или Паскал, Химлер или Ганди, Хитлер или Швайцер? Историята непрекъснато ни дава примери за тези, които през целия си живот показват цялата зряла красота на човечеството, както и тези, които трудно биха могли да се нарекат хора. Човек е тайна.

През август 1942 г. Гестапо, фашистката политическа полиция, ликвидира едно еврейско гето, заедно с него и дом за бездомни деца, който водил най-известният полски педагог Януш Корчак. Немците му предлагат да му помогнат да избяга, обаче той вместо това, хваща за ръка най-малкия от своите възпитаници и на чело на смъртоносен поход тръгва към газовата камера в Треблинка, придружавайки еврейските деца на среща със смъртта. Защо не спасил живота си?

Не може да се редуцира същността на човечеството в сума от прадедите ни, място и време, въздух и климат, храна и одеяло. Човек е „нещо повече” – е личност, неповторима и свободна личност, чиито решения са закоренени в Бога. Човешко дело е „Илияда”, а едновременно порнография, теория на релативността, полет на Луната, смъртоносни ракети, крематориумите в Аушвиц, ядреното оръжие и концлагерите. Човек винаги е разкъсан между „имам” и „да съм”, между добро и зло. Между „искам” и „мога” формира своето човечество. Всеки според собствените мерки и примери, сила, зрялост и отговорност.


За да се вземе правилното решение и животът да донесе добри плодове, трябва да се търси, за да се срещне по пътя правилното предложение. Ние вярваме, че човек не е способен сам да прецени тежестта на своите решения, често му липсват правилно разсъждение и съвършенство. Но Бог стана човек, за да може човек да стане като Него, за да има достъп до възможностите и благодатните, необходими за оформяване на своя живот.


Избирайки Дева Мария, майка на нашия Господ, продължаваме подир „благословен плодът на живота И”. Ако в основата на всичко ще изберем Христа, ще можем да победим себе си. Амин.