Отец Ломбарди: Изключително позитивна равносметка на папската визита в Турция

(1.12.2006) - Равносметката надминава първоначалните очаквания, може бина самия Папата и неговите сътрудници – това заяви отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския прецсентър и Генерален директор на Радио Ватикана, непосредствено след приключване на папската визита в Турция.


**********
"Спомням си, че и след така наречените “трудни” апостолически пътувания при понтификата на Йоан Павел ІІ се оценяваше голяма му вяра и ентусиазъм с които постигаше изключително нисоки резултати от първоначалните представи. Струва ми се, че сега същотото се случва и с Бенедикт ХVІ, което е много окуражаващо, защото означава че вярата и смелостта на папите бива възнаградена, дори и в много несигурни обстоятелства. Равносметката е положителна във всички посоки: както в отношението към турския народ и държава, така и отношението към исляма и другите християнски конфесии и разбира се като стимул за местната католическа общност.

Ако погледнем на папската визита в поредица от картини, може би сред тях изпъква медитацията на Папата в Синята джамия. Жест, който направи голямо впечатление ...
Наистина, това бе момента привлякъл най-много внимание, тъй като е нещо ново и неочаквано в сравнение с подготовката за посещението. Ако погледнем назад към дискусиите или реакциите след папското слово в Регенсбург, посещението в Джамията и молитвеното мълчание на Папата са един символичен акт, който прави видими и обществено достояние неговите и на неговите помощници изяснения и думи, подготвени месеци преди това. Имаше нужда от този жест и тази сърдечна среща, придружена с усмивка и открито сърце, за да покаже и се разбере, че диснациите са преодоляни и диалога е реален, дълбок и искрен. Бих казал, че молитвеното вглъбение на Папата и сърдечния диалог с Мюфтията и Имама в Джамията бяха особено експресивен и благоприятен момент.

Друга картина от папската визита бе прегръдката между Бенедикт ХVІ и Вартоломей І в знак на съдречност и може би на стимул в икуменическия път...
Това е път, който продължава и има приоритет в понтификата на Бенедикт ХVІ още от неговото избиране. Освен този жест, бих добавил и произнесените от Папата думи по време на Божествената литургия с които поднови смелия призив на Йоан Павел ІІ за съвместно търсене пътищата да се дефинира универсалното служение на Петър за единението на цялата Църква, както и ясно изразеното желание за единство, потвърдено и на последната литургия в католическата катедрала в Истанбул. Това желание на Папата за единение и братските прегръдки с Патриарх Вартоломей и с другите православни представители, както и от друтиге христиняски конфесии, са много експресивни. Това бе удобен случай и за Икуменическата патриаршия да засегне конкретни проблеми в които Православната църква желае солидарността и приятелството с Католическата църква в нейните трудни моменти. Затова този икуменизъм трябва да продължи: както чрез задълбочаване от теологичен и църковен аспект, така и чрез конкретно милосърдие и солидарност в мисията за евангелизация и християнско свидетелстване в съвременния свят, който наистина има нужда от него.

Както в Ефес, така и в католическата катедрала “Св.Дух” в Истанбул, Папата апелира за гарантиране религиозната свобода. Какво може да се очаква по този въпрос след папската визита?
Настояването за утвърждаване религиозната свобода, която присъства в турската конституция, но с тълкуване, което на практика създава мвого трудности, бе ясно изразено не само в словата на Папата, а и в разговорите на неговите помощници с различните представители на власта. По-конкретно при срещата с вице-премиера, а именно конкретното предложение за учредяването на комисия на правителствено и църковно ниво за разглеждане на конкретните проблеми. В този смисъл Папата насърчи живота на католическата общност, нейната вяра и ентусиазъм, което е също и предпоставка за извършването на конкретни стъпки, за да може предварителните условия поставени от тази визита да се развият и дадат плодове. Затова особено много ме впечатли апела на Папата при последната литургия към единеството на християните от всички конфесии.

Може ли да се каже, без преувеличение, че с визитата си в Турция Бенедикт ХVІ плени всички и премина всички очаквания?
Папската визита даде плодове във всички посоки и това показва, че това не са противоположни или различни посоки, а по-скоро че могат да се отправят положителни послания към всички ония, имащи добро желание за сътрудничество в изграждането на по-добро съжителство. Нека не забравяме и силните апели на Папата за мир в Близкия Изток, в които в известен смисъл Турция е част от този географски регион, както и към по-активното участие на международната общност и към турската нация в полза на мира в този критична зона.