Отец Ломбарди: Изключително позитивна равносметка на папската визита в Турция
(1.12.2006) - Равносметката надминава първоначалните очаквания, може бина самия Папата
и неговите сътрудници – това заяви отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския
прецсентър и Генерален директор на Радио Ватикана, непосредствено след приключване
на папската визита в Турция.
********** "Спомням си, че и след така
наречените “трудни” апостолически пътувания при понтификата на Йоан Павел ІІ се
оценяваше голяма му вяра и ентусиазъм с които постигаше изключително нисоки резултати
от първоначалните представи. Струва ми се, че сега същотото се случва и с Бенедикт
ХVІ, което е много окуражаващо, защото означава че вярата и смелостта на папите бива
възнаградена, дори и в много несигурни обстоятелства. Равносметката е положителна
във всички посоки: както в отношението към турския народ и държава, така и отношението
към исляма и другите християнски конфесии и разбира се като стимул за местната католическа
общност.
Ако погледнем на папската визита в поредица от картини, може
би сред тях изпъква медитацията на Папата в Синята джамия. Жест, който направи голямо
впечатление ... Наистина, това бе момента привлякъл най-много внимание,
тъй като е нещо ново и неочаквано в сравнение с подготовката за посещението. Ако погледнем
назад към дискусиите или реакциите след папското слово в Регенсбург, посещението в
Джамията и молитвеното мълчание на Папата са един символичен акт, който прави видими
и обществено достояние неговите и на неговите помощници изяснения и думи, подготвени
месеци преди това. Имаше нужда от този жест и тази сърдечна среща, придружена с усмивка
и открито сърце, за да покаже и се разбере, че диснациите са преодоляни и диалога
е реален, дълбок и искрен. Бих казал, че молитвеното вглъбение на Папата и сърдечния
диалог с Мюфтията и Имама в Джамията бяха особено експресивен и благоприятен момент.
Друга
картина от папската визита бе прегръдката между Бенедикт ХVІ и Вартоломей І в знак
на съдречност и може би на стимул в икуменическия път... Това е път, който
продължава и има приоритет в понтификата на Бенедикт ХVІ още от неговото избиране.
Освен този жест, бих добавил и произнесените от Папата думи по време на Божествената
литургия с които поднови смелия призив на Йоан Павел ІІ за съвместно търсене пътищата
да се дефинира универсалното служение на Петър за единението на цялата Църква, както
и ясно изразеното желание за единство, потвърдено и на последната литургия в католическата
катедрала в Истанбул. Това желание на Папата за единение и братските прегръдки с Патриарх
Вартоломей и с другите православни представители, както и от друтиге христиняски конфесии,
са много експресивни. Това бе удобен случай и за Икуменическата патриаршия да засегне
конкретни проблеми в които Православната църква желае солидарността и приятелството
с Католическата църква в нейните трудни моменти. Затова този икуменизъм трябва да
продължи: както чрез задълбочаване от теологичен и църковен аспект, така и чрез конкретно
милосърдие и солидарност в мисията за евангелизация и християнско свидетелстване в
съвременния свят, който наистина има нужда от него.
Както в Ефес, така
и в католическата катедрала “Св.Дух” в Истанбул, Папата апелира за гарантиране религиозната
свобода. Какво може да се очаква по този въпрос след папската визита? Настояването
за утвърждаване религиозната свобода, която присъства в турската конституция, но с
тълкуване, което на практика създава мвого трудности, бе ясно изразено не само в
словата на Папата, а и в разговорите на неговите помощници с различните представители
на власта. По-конкретно при срещата с вице-премиера, а именно конкретното предложение
за учредяването на комисия на правителствено и църковно ниво за разглеждане на конкретните
проблеми. В този смисъл Папата насърчи живота на католическата общност, нейната вяра
и ентусиазъм, което е също и предпоставка за извършването на конкретни стъпки, за
да може предварителните условия поставени от тази визита да се развият и дадат плодове.
Затова особено много ме впечатли апела на Папата при последната литургия към единеството
на християните от всички конфесии.
Може ли да се каже, без преувеличение,
че с визитата си в Турция Бенедикт ХVІ плени всички и премина всички очаквания? Папската
визита даде плодове във всички посоки и това показва, че това не са противоположни
или различни посоки, а по-скоро че могат да се отправят положителни послания към всички
ония, имащи добро желание за сътрудничество в изграждането на по-добро съжителство.
Нека не забравяме и силните апели на Папата за мир в Близкия Изток, в които в известен
смисъл Турция е част от този географски регион, както и към по-активното участие на
международната общност и към турската нация в полза на мира в този критична зона.