Папата към италианския призидент: Църква и Държава са призвани да служат на човека

(20.11.2006) - Двустранните отношения между Италия и Светия Престол, религиозната свобода, човешкото достойнство, защитата на човешкия живот и семейството в името на общото благо. В този дух премина срещата между Папа Бенедикт ХVІ и италианския президент Джорджо Наполитано. Това първо посещение на италианския президент във Ватикана продължи два часа, включващо поклонение пред гроба на Йоан Павел ІІ и разговори с държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне. Кулминационния момент бе личната среща с Папата, продължила 25 минути. Бенедикт ХVІ подчерта в словото си че "религиозната свобода не вреди на държавните интереси" и настоя за "равни права за вярващите миряни, които работят за благото на обществото". От своя страна Наполитано изрази високата си оценка за социалната и обществената дейност на Църквата. Също така, двамата събеседници потвърдиха важността от сътрудничеството между Държава и Църква в името на цялостното развитие на човека.


************
Светият Отец изказа своята признателност на италианския народ, който го подкрепя с голям ентусиазъм още от началото на папството, като приемник на св. Петър. Думи, които бяха последвани от пожеланието на Бенедикт XVI към италианската нация:


“Да напредва в развитието и да успее да предложи на международната общност своя ценен принос, като винаги се ръководи от човешките и християнските ценности, които са залегнали в историята на Италия и в нейната богато културно наследство”.

 
Бенедикт ХVІ подчерта и връзката между политическата общност и Църквата, които въпреки тяхната автономност и независимост една от друга, трябва да бъдат “в служба на личното и социално призвание на хората”.
 
“Въпреки че са разделени със съответните им мисии, цели и средства, Държава и Църква са призвани да служат на човека, който е получател и в същото време участник в спасителната мисия на Църквата и в гражданския живот на страната. Тези две измерения се срещат в човека, за да работят заедно за неговото благо и интегрално развитие”.

“Позиция – каза още Папата – дала основание за споразумението, въвеждащо промени в Латеранския Конкордат”. Така, Негово Светейшество акцентира религиозното измерение на личността, което според учението на Втория Ватикански Събор трябва да бъде зачитано, уважавано и поощрявано от човешката власт. От друга страна, Негово Светейшество спомена, че не може да се смята гарантирано това право, “когато не се налага насилие или не се стига до вмешателство в личните убеждения”. Религиозната свобода е право не само за отделния човек, но и за цялото семейство, за религиозните групи, за самата Църква. Следователно – подчерта Папата гражданската власт трябва да създава подходящи условия за развитие в религиозния живот, което е в интерес за самото общество”.
 
“Свободата, за която Църквата и християните имат право и настояват, не пренебрегва и не вреди на държавните интереси или на социалните групи и не цели надмощие над тях, а е едно условия, за да може Христовата Църква да предложи на Италия, както и на всяка друга държава където е присъстваща, своя ценен принос”.

 
В това общо служение към обществото, Папата подчерта и важното място на миряните, които трябва да действат "с пълна отговорност и упражняват правото си за участие в обществения живот наравно с всички граждани, за да бъдат “строители на справедлив социален ред”. Бенедикт ХVІ допълни, че участващите в борбата срещу тероризма, войната, бедността и глада, но също и в защита на човешкия живот, не трябва да бъдат подтиквани от лични интереси, а да действат според “правилата на демократичното съжителство” и за благото на цялото общество”.