Католиците в България ще придружават Бенедикт ХVІ в Турция със специални молитви
пред иконата на "Св.Богородица Покровителка на християнското единенение" в Малко Търново
(18.11.2006) - В навечерието на папската визита в Турция католиците в България отправят
специални молитви към иконата на “Св.Богородица Покровителка на християните” в Малко
Търново. “Надяваме се, че визитата на Папа Бенедикт ХVІ в Турция ще има положителен
резултат, както посещенията на неговите предшественици”. Това заяви монс. Христо Пройков,
председател на Католическата епископска конференция в България, при откриване на 100
годишнината от присъствието на иконата на “Св.Богородица Покровителка на християните”
в България.
Параклисът на Малкотърновската Света Богодорица е обявен за
светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина
идват да се помолят в храма “Света Троица. Понастоящем ректор на светилището е архимандрит
Роман Котевич от ордена на Оците Възкресенци. Като израз на уважение и най-скъп спомен
в параклиса на светилището е сложена бялата шапчица с която Папа Йоан Павел ІІ обиколи
българската земя.
Юбилейните чествания на иконата, копие на Честоховската
чудотворна икона, започнаха на 8 септември. Дълга и интересна е нейната история преди
да се озове в Малко Търново. Чудотворната икона е подарена на 1 май 1907г. от поляка
Валентий Якубяк на полските отци Възкресенци, като покровителство при започване на
тяхната мисия в България. Одрин е мястото, от което тръгва и историята на богородичната
икона "Покровителка на единството между христяните”. През 1928 г. иконата е пренесена
от Одрин в Стара Загора, а по време на комунистическия режим от Стара Загора в Малко
Търново. От 1960 г., до днес тя се намира в град Малко Търново. Иконата е покровителка
на християнското единство. Пред нея хората се молят в параклиса, който е създаден
в нейна чест в енорията в Малко Търново, а на 25 май 2002, при визитата си в България,
Папа Йоан Павел II я короняса.
*************** Монс. Христо Пройков обяснява
значението на сто годишнината на иконата в контекста на папската визата в Турция и
влизането на България в ЕС в интервю на Ива Михайлова:
Как
започнаха честванията? Като начало на тази юбилейна 100-годишнина, честванията
бяха организирани на место от енорийския свещеник, заедно с отците Възкресенци, които
работят в Бургас и Варна и с присъствието на енориящите, както и гости от други енории.
В навечерието на 8 септември, празника Рождество Богородично, беше организирано молитвено
бдение пред иконата на Света Богородица и тогава беше открита тази 100-годишнина с
една молитва, която е взета от думите, произнесени от Светият Отец Папа Йоан Павел
ІІ, когато иконата беше коронясана тук. 100 годишнината
на иконата се полага в един интересен контекст. Малко Търново е на няколко километра
от границата с Турция, идването на тази икона е също от град Одрин, който днес е в
границите на нашата южна съседка. Скоро тя ще бъде посетена и от Папа Бенедикт ХVІ,
предвиждате ли някакви и специални молитви във връзка с това посещение? Трябва
да си дадем сметка, че Малко Търново е много хубаво градче, скътано в Странджа и само
на няколко километра от турската граница. Характерно за Малко Търново е, че винаги
през миналото столетие в този град не е имало турци. Той е чисто български град, в
който православното и католическото население са смесени заедно, но живеят в един
добър синхрон и взаимно разбирателство. Наистина, тази икона се явява само на няколко
километра от турската граница или от един свят, който е различен от християнския.
След 1 януари 2007 г., когато България ще стане член на Обединена Европа, това ще
бъде вратата на християнството или на християнска Европа. Това бе изтъкнато и хората
го чувстват и приемат като една отговорност наистина да се молят България да запази
своите християнски корени и с влизането ни в Европа да се почувства, че към нея се
присъединява една християнска страна, която познава от хиляди години своята християнска
принадлежност. Заедно с това по-специално беше отправен апел към всички вярващи, които
присъстваха, а това се разпространява вече и в цялата епархия, да се молим пред иконата
на Света Богородица и нейното застъпничество, както да покровителства християнското
единство и нашата екзархия, така и за намеренията на Светия Отец Папата, особено
в навечерието на неговото посещение в Турция. Надявам се, че неговото посещение в
Турция ще има само положителен и добър отзвук, както при посещенията на неговите предшественици.
Предвижда
ли се организирано българско участие в това посещение? Да, надявам се,
че ще има поклонническа група и вече има кандидати от нашите вярващи, по-специално
от този район, който е най-близо и на по-малко от 300 км от Цариград. Има вярващи,
които желаят да участват в това пътуване, за да се присъединят към посещението на
Светия Отец Папата. Надявам се, че и от други места от екзархията ще има хора, които
ще проявят желание и ще се организира нещо.
Напоследък много се говори
се за срещата на Европа с исляма. В България ние от години съжителстваме с исляма.
Според Вас, може ли нашата страна да бъде един добър пример за това как хора от различни
религиозни деноминации съжителстват мирно и по този начин да помогнем на нашите европейски
приятели, някои от които се страхуват от исляма? Мисля, че България е характерна
точно с това мирно съжителство, между християните и от друга страна между християни
и мюсюлмани, евреи и в частност мюсюлманите, които са една голяма част от нашето население
винаги са проявявали симпатии и бих казал и добро разположение към християнската част
от нашия народ. Имаме енории в които мюсюлмани са построили чешма в двора на църквата,
мюсюлмани, които знаем, че никога не са дръзнали да направят нещо лошо на християнски
храм, защото за тях това е храм. Следователно, България наистина е един пример за
мирно и хубаво съжителство между мюсюлмани и християни българи или по-скоро да се
чувстват наравно, като част от един общ народ, нашия български народ. В това отношение
много предразсъдъци и много неща, които биха били причина за разделение са преодоляни,
превъзмогнати и надживяни, независимо от превратностите в българската историята. Християни
и мюсюлмани винаги са живяли добре и мисля, че това е нещо много ценно, с което можем
да влезем в Европа.