Бенедикт ХVІ: Икуменизмът на любовта осветлява диалога на истината

(18.11.06) -След Втория Ватикански събор, икуменическият диалог направи много стъпки напред на теологично и духовно ниво. Независимо че остава още много да се прави, това, което сега трябва да бъде насърчавано между различните християнски конфесии е "екуменизмът на любовта", който води до конфронтация, която се основава на истината на вярата. Тази е една от главните концепции в словото на Папа Бенедикт ХVІ пред участниците в Пленарното заседание на Папския съвет за християнско единение, който обсъди темата за променящата се икуменическа ситуация.

**********
За да може диалогът с християните от другите конфесии да се провежда в истината, тази конфронтация има нуждата от един незаменим елемент: любовта. Любовта осветлява истината, създава доверие, утвърждава вярата в общите ценности, отдалечава риска от един повърхностен мир на всяка цена, който изопачава екуменическия дух вместо да го прави автентичен. Тази оценка, която Папа Бенедикт ХVІ направи на настоящото състояние на екуменизма е реалистична, гледа към светлините без да прикрива сенките:

"Наистина, от Втория Ватикански събор до днес много стъпки бяха направени към пълното единение. Но пред очите ми стои картината на съборната зала, където наблюдателите делегати на другите Църкви и Църковни общности стояха внимателно заслушани, но мълчаливи. Тази картина направи място през следващите десетилетия на действителността на една Църква в
диалог с всички Църкви и църковни общности от Изтока и от Запада. Мълчанието се преобрази в слово на единението (...) Братолюбието между всички християни бе преоткрито и утвърдено като условие на диалога, на сътрудничеството, на общата молитва, на солидарността".

 
Пред членовете на пленарната асамблея Светият Отец повтори една от декларациите, която преди една година и половина беляза началото на неговия понтификат. "Моето намерение, каза тогава, е като това на Събора: да достигнем "до видимото единение на Църквата". Но това е същевременно един дълъг път, по който, отбеляза Папата, трябва още много да се върви, особено в един свят, който със своите "бързи промени" обуславя в известен смисъл и екуменическата среда. Църквите от Изтока, каза Папата:

"Придобиха свободата и са ангажирани в един широк процес на реорганизация и преоценка. Ние сме близо до тях с нашите чувства и нашата молитва. Източната и западната част на Европа се приближават; това стимулира Църквите да координират техните усилия за съхраняването на християнската традиция и за известяването на Евангелието на новите поколения".

 
Бенедикт ХVІ даде висока оценка на "новия устрем", придобит от теологичния диалог между католици и православни, възстановен през м.септември в Събрия след един дълъг застой. "Също и моята предстояща визита на Негово Светейшество Вартоломей І и на Вселенския патриархат - каза Папата предвид своето предстоящо пътуване в Турция - ще бъде един допълнителен знак за Православните Църкви, и ще послужи като стимул - така се надяваме - за ускоряването на пътя за възстановяване на пълното единение". Също и от западна страна, Бенедикт ХVІ определи като "отворен и приятелски" двустранният диалог, който е в ход с Лютеранската и Методитската Църкви. За първите Светият Отец спомена историческото споразумение от 1999 г. относно "Съвместната декларация върху доктрината на оправданието", която с времето бе приета и от методистите. Въпреки това, изясни Папата:

"Остават преди всичко трудностите за намирането на една обща концепция за връзките между Евангелието и Църквата и във връзка с това, за тайната
на Църквата. Нови трудности се явиха в етическата област, с последствието, че приетите различни позиции от Християнските вероизповедания върху актуални проблематики ограничиха ориентацията
на общественото мнение".

 
По този въпрос кардинал Валтер Каспер, председател на Ватиканското ведомство, в поздрава към Папата отбеляза, че с християните от традицията на Реформата се споделят "много важни елементи от апостолската вяра" и в много от тях се констатира една дълбока носталгия към пълното единение". "Но сред тях - продължи - има някои, които поддържат различни екуменически концепции и които в доктриналната и етическата области понякога изоставят елементи, считани доскоро за общо наследство". "От нашите дискусии, допълни кардинал Каспер - изникват многобройни препоръки и конкретни предложения за реализирането както на духовния екуменизъм, така и на фундаменталния екуменизъм. Надяваме се преди всичко, че Vademecum, т.е. Указателят за Духовния Екуменизъм, който предстои да бъде публикуван на различни езици, ще бъде една конкретна помощ за енориите и църковните общности".

В тази променяща се панорама, Папа Бенедикт ХVІ завърши с това, което счита за неотменимо за бъдещето на екуменическия път:

"Това, което трябва да бъде насърчавано преди всичко, е екуменизмът на любовта, който произтича пряко от новата заповед оставена от Исус на
неговите апостоли. Любовта придружена от конкретни жестове, поражда
доверие, отваря сърцата и очите. Диалогът на любовта по своята природа
насърчава и осветлява диалога на истината: наистина, в пълната истина ще
се проведе окончателната среща, към която ни води Духът на Христос. Положително не са релативизмът или лесният и фалшив пацифизъм, които
разрешават екуменическите търсения. Напротив, те ги изопачават и
дезориентират". Трябва също така да бъде засилено екуменическото
формиране тръгвайки от основите на християнската вяра, т.е. от известяването на Божията любов, която се откри в лика на Исус Христос и
едновременно в Христос откри човека на човека и му даде да разбере своето
високо призвание".
****************