Никой идол не бива да отравя духовното в човека, за да не се загуби получената свобода и се попадне в унизително робство.

(8.11.06) “Исус Христос е върховна точка в спасителната история и е основа за диалог с другите религии. Ако Бог е с нас, кой ще е против нас? Никой, нито смъртта, нито власт, нито никоя друга сила не е в състояние да ни отдалечи от любовта Божия в Исуса Христа, Нашият Господ. Животът на християнин се крепи именно върху тази здрава основа, върху скалата Бог, Който дава сили”.

С тези думи от посланието на св. Павел до Римляни, Негово Светейшество обобщи изложеното днес в поредното катехистично размишление за седмичната генерална аудиенция, което той посвети на срещата на човека с Исус и смисъла на отношенията и връзката между християнина и Бога. Изхождайки от опита на Апостол Павел, който в своите посления споменава Господа 500 пъти и Негово име свързва с Исуса Христа 380 пъти, се очертават два главни момента: обяснението на Христовия Апостол какво е значението на вярата и какъв е животът на християнина, когато Христос заживява в него и с него, и християнската идентичност.

“Човекът се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вярата в Исуса Христа” . С този цитат от посланието до Галатяни, св. Павел изтъква, че за да бъде християнина оправдан, да бъде опростен от Бога заради греховете му, не зависи само от добрите дела, а най-вече от Божието милосърдие и благодати, “чрез изкуплението от Христа Исуса”. С тези думи Апостолът – каза Папата – изразява смисъла на онова, което се случва с него, когато се обръща към вярата и когато животът му поема нова посока, за да се осъществи срещата с Възкръсналия.”

Тълкувайки думите на св. Павел в посланието му до Галатяни, Негово Светейшество отрази онази разлика в чувствата на Апостола преди и след срещата му с Исус, която е характерна за всеки човек приел да бъде Христов.

“Вече не аз живея, а Христос живее в мене. Дето живея сега в пълт, живея с вярата в Сина Божи Който ме възлюби и предаде Себе си за мене” . Това е новото – изтъкна Бенедикт XVI – Апостол Павел вече не живее заради себе си и заради своето оправдание, а за Исус с Него, отдавайки Му се изцяло. Това е новото оправдание, с което Господ дарява и което вярата засажда в сърцето. Втората главна особеност, описана от св. Павел относно неговия живот и опит е идентичността на християниня, която носи в себе си два елемента: този да не търси себе си, а да се получава от Исус и да се саможертва и дарява пак със Спасителя в сърцето, и мистчното в християнската принадлежност” – подчерта Папата, като цитира някои пасажи от посланията на Апостола – до Римляни и до Коринтяни.

Към края, Бенедикт XVI определи, че съхранявайки в душата всички тези истини, всеки християнин трябва да се стреми да ги прилага и в живота си, като подражава на св. Павел, който след обръщането към вярата, винаги е бил придружаван от това именно духовно състояние.

“От една страна вярата трябва да ни подържа смирени пред Бога, обожаващи и славославящи Го, а от друго съзнанието, че принадлежиме на Исус и фактът, че “сме в Него” трябва да ни изпълва с безусловно доверие и безпределна радост, за да вестим както св. Павел: “ Всичко мога чрез Исуса Христа, Който ме укрепява” - приключи Папата, след което поздрави групите поклонници и на всички даде Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова