Папата на общата аудиенция: "Бог е за всички"

(25.10.2006) - Христос трябва да има централно място в живота на християните, както за Павел от Тарс, смело посрещнал всички предизвикаталства, подтикван от любовта към Евангелието. Така Папа Бенедикт ХVІ изтъкна фигурата на “тринадесетия апостол”, обърнал се във вярата и станал един от най-големите проповедници на Евенгалието. Това бе и основната тема на катехистичното размишление на Папата по време на общата аудиенция. С него започна и нов катехистичен цикъл, посветен на “мъжете и жените, отдали живота си за Евангелието и Господа”. На слънчевия и топъл площад “Св.Петър” присъстваха повече от 15 хил. души, а в края на аудиенцията Папата поздрави близките на 30 годишната Александра Лизи, стнала жертва на инцидента в римското метро на 18 октомври.


****************
Апостол Павел, каза Папата, определя себе си като “Апостол по волята на Бог”. На този Бог, от когото се научава да обича и да служи на Христос, за когото открива по-късно, че е негов Син, да го обича със същата сила и всеотдайност, с които в началото се бе борил против него. Той е също така един апостол със сърце отворено за света, който не прави разлика между етноси, защото откри че Бог, който го бе избрал “ е “Бог на всички”. В историята на първоначалната Църква, Апостол от Тарс “блести като звезда от първа величина”. Говорейки пред повече от 30 хиляди души на площад Свети Петър, дошли за общата аудиенция, Папа Бенедикт се спря на фигурата и живота на така наречения “13-ти апостол”. С него откри един нов цикъл катехизис, в който през следващите седмици ще се спре на историята на други мъже и жени, посочени в Евангелието.


През първите 30 години след смъртта на Исус, припомни Папата, Павел е евреин спазващ стриктно закона. Идва да живее в Ерусалим, където се научава за група последователи на Назорееца, поставили в центъра на своя живот един човек разпънат на кръста, вместо Мойсеевия закон. Поради усърдието, което го изпълва, подобно поведение за Саул от Тарс е “позорно” и “неприемливо”. Но Бог, подчерта Папата, има друг план за него. Когато по пътя за Дамаск Исус му се открива, Павел използва в своите писма четири глагола, за да опише този необикновен момент: “видение”, “осветляване, откровение, призвание. Четири глагола, които промениха неговия живот завинаги и които правят уникален неговия опит:


“Определя себе си ясно като “апостол по волята на Бог”, сякаш да подчертае, че неговото обръщане не е резултат от мисл и размишления, а плод на един божествен акт, на една непредвидима божествена благодат. От тук нататък, всичко което преди това е имало значение за него, става парадоксално – според неговите думи – “загуба” и “за изхвърляне,” а от този момент всички негови сили са поставени в служба изключително на Исус Христос и на Неговото Евангелие”.


От тук, продължи Папа Бенедикт, “за нас произтича една много важна поука”: “Това, което има значение е да се постави в центъра на собствения живот Исус Христос, за да може нашата идентичност да бъде белязана от срещата, от единението с Христос и с Неговото слово. В светлината на Христос, всяка друга ценност е преодоляна и същевременно пречистена от евентуални отпадъци”.

 
Друга характеристика на Свети Павел, отбеляза Папата, е “универсалния поглед на неговия апостолат”. Който посреща с невероятна смелост. Близкият Изток, Мала Азия, Европа сред опасностите на морето и на пустинята, сред заплахите на разбойници, както и на приятели. Папа Бенедикт изброи маршрутите на апостола, който понася корабокрушения, затвор, побоища, омраза, за да стигне до краищата на земята.


“Ясно е, че не би му било възможно да понесе толкова трудни ситуации, понякога отчайващи, ако нямаше едно основание с абсолютна стойност, пред което никакво ограничение можеше да се счита за непреодолимо. За Павел това основание – знаем го – е Исус Христос, за когото писа: ‘Любовта Христова ни подтиква’. Дано Господ ни помага да я прилагаме на дело както ни учи в своите писма и казва: ‘Станете мои подражатели, както Аз съм подражател на Христос’”.