Папата посети Националния Църковен конгрес във Верона: призив към вярващите да свидетелстват Христос във всяка обществена област. Предизвикателствата за Църквата и съвременната западна култура

(19.10.2006) - Днешна Италия е “нуждаеща се, но и благодатна почва” за християнското свидетелстване, още повече “ усещащия се риск да се откъсне от християнските корени на европейската цивилизация”. Думи, на Папа Бенедикт ХVІ, казани в словото му към 2700 делегати от ІV Национален Църковен Конгрес, който се провежда във Верона. Папата пристигна рано тази сутрин и ще се завърне във Ватикана късно вечерта след евхаристична литургия, която ще отслужи на местния стадион “Бентегоди”. Основните акценти в словото бяха: Възкрасналия Христос и Неговата Църква; служението на Църквата в Италия, Европа и света; същността на християнската вяра и ролята на човешката личност; възпитанието и отговорността на вярващите.

***********
Според Папата, в Италия се забелязва нова вълна на просветителство и секуларизъм, в която личната свобода бива издигната, докато Бог е изключван от културата и обществения живот. “Вярата в Бог става все по-трудна - заяви Бенедикт ХVІ – тъй като живеем в свят в който всичко изглежда дело на човека, а всичко онова което не може да се купи изглежда повърхностно и чуждо”. “Етиката - допълни Папата – също е сведена до границите на релативизма и утилитаризма, изключвайки всякакъв морален принцип, който е валиден и същевремнно обвързващ”. За Папата този “тип култура”, “не е в състояние да установи истински диалог с другите култури в които религиозното измерение е силно присъстващо и не може да отговори на основните въпроси за смисъла и посоката на човешкия живот”.

Категоричен отказ от “слаби и отклонени форми на любов”, подправянето на свободата, както и на свеждането на разума само до онова, което може да се пресметне и манипулира: каза днес Папата в словото си пред 2700 делегати на конгреса във Верона. Светият Отец припомни, че “истинското възпитание трябва да разбуди смелостта за окончателни решения, които днес биват считани за ограничаващи свободата, но в действителност са незаменими за израстването и достигането на нещо по-голямо в живота”. Сред “големите предизвикателства”, на които Италия трябва да отговори, освен “войните и тероризма, глада и жаждата, някои силни епидемии”, Папа Бенедикт припомни “риска от политики и законодателства, които противоречат на фундаменталните антропологични и етични ценности и принципи, вкоренени в природата на човешкото същество. По-специално “защитата на човешкия живот във всички негови фази, от зачатието до естествената смърт, и насърчаването на семейството основано върху брака, избягвайки въвеждането в обществения ред на други форми на съюзи, които биха го отслабили, помрачавайки неговия присъщ характер и незаменима социална роля.

В словото на Бенедикт ХVІ намира важно място и ролята на миряните в обществото и особено отношението им към политиката. “Църквата няма намерението да се намесва в политиката – заяви Папата – но има дълбокия интерес за благото на политическата общност, чиято душа е справедливостта”. “Християнската вяра – заяви Бенедикт ХVІ – пречиства рузма”, а “със своята социална доктрина Католическата църква аргументира онова, което е подходящо за всяко човешко същество” с което допринася за справедливостта и нейното приложение”. Затова “първостепенната задача за миряните е да действат в областта на политиката за изграждането на справедлив социален ред “, като вярващи и като отговорни граждани. Бенедикт ХVІ нарече тази задача “важна” за която “християните и миряните в Италия са призвани да се посветят с благородство, но и с кураж, осветлявани от вярата и учението на Църквата и обладани от милосърдието на Христос”.

“Човешката личност не е само разум и интелект – обясни Папа Бенедикт. Тя носи вписана вътре в себе си нуждата от любов, нуждата да бъде обичана и да обича на свой ред. Затова си задава въпроси и често пъти се губи пред трудностите на живота, пред злото което съществува в света и което изглежда толкова силно, и в същото време лишено от смисъл. В нашата епоха, отбеляза Папата, въпреки постигнатия прогрес, злото не е победено; напротив, неговата сила изглежда засилена и често пъти биват изобличавани всички опити да се прикрие, както показват всекидневният опит и големите исторически събития. Ето защо се завръща настоятелно въпросът дали в нашия живот би могло да има едно сигурно място за истинската любов и дали светът е наистина творение на Божията премъдрост?