Църквата не налага на никого вярата в Евангелието

(28.09.06) Едно припомняне с благодарност на неотдавнашното пътуване в Бавария и серия позиции по актуални етически и социални аргументи, от защитата на живота и на семейството до правата на имигрантите. Това съдържаше словото на Папа Бенедикт ХVІ пред новоназначения германски посланик при Светия Престол, приет днес в Кастел Гандолфо за представяне на акредитивните писма.

*****

“Там, където расте единението и където хората се утвърждават в доброто благодарение на посланието на вярата, това допринася за хуманното съжителство в обществото и насърчава гражданите да поемат отговорност предвид общото благо”. Тази констатация на Папа Бенедикт бе последвана от други по важни аргументи от социален характер. Преди да навлезе в тях, Папата пожела да благодари още веднъж чрез новия посланик Хорстман, на властите в своята родина за чувствата изразени по време на неговото апостолическо пътуване в Германия. Светият Отец се спря на един аргумент, не веднъж засяган в последно време: толерантността. “Църквата – каза Папата – не се налага. Не принуждава никого да приема посланието на Евангелието. Затова, срещата с другите трябва да бъде белязана от толерантност и културна отвореност. В същото време, допълни, толерантността не трябва да бъде никога заменяна с безразличието, което е противно на “дълбокия християнски интерес” за човека и неговото добро. “Истинската толерантност – каза още веднъж Папа Бенедикт – предполага винаги респект към другия, към човека, който е създаден от Бога и чието съществуване е пожелано от Бога”.

Във връзка с доброто за човека, т.е. защитата на неговото достойнство, цялост и свобода”, които винаги са защитавани от Универсалната Църква, Светият Отец посочи и някои основни позиции на християнския морал – “защитата на брака и на семейството, заплашвани днес от една промяна на концепцията за съпружеската общност”. Също така защитата на зараждащия се живот, особено в случаи когато е засегнат от болести и недъзи. “Абортът – подчерта Папата – не може да бъде оправдан с нищо”, защото “всеки живот е ценен за Бог”. По-нататък Папа Бенедикт се спря на защитата на бежанците, особено на преследваните по политически или религиозни причини. Апелът на Папата към германските власти бе тези хора да не бъдат връщани в родината им, а да се улесни тяхната интеграция в Германия.

Накрая Светият Отец се спря на древната културна традиция в Германия да се преподава религия. Дори ако учениците не принадлежат към никоя църква или общност – това обучение, заключи Папата, “трябва да “направи възможно” познанието на “големите традиции на духа на Запада, белязал историята и културата на Европа и който продължава да я вдъхновява”.