2006-09-20 12:04:35

Кард.Ренато Мартино: Истината в словата на Папата


(20.09.06)“Въпросът за истината” в словата на Папа Бенедикт ХVІ в Бавария е темата на статия от кард.Ренато Мартино, поместена в “Осерваторе Романо” от 17 септември 2006. В нея Председателят на Папския съвет за справедливост и мир и на Папския съвет за пасторална дейност сред мигрантите и странстващите, подчертава, че много от изказванията на Папата бяха посветени на истината, започвайки от един често пъти присъстващ въпрос: християнството може ли все още да бъде разумно в очите на днешния човек? Вярата “нещо разумно ли е?” си зададе въпросът Папата в проповедта на литургията на Ислингер Фелд сутринта на 12 септември. Действително, пише кард.Мартино, изглежда “слухът” на Запада е отслабнал когато се говори за Бог, нещо “остаряло научно и вече неподходящо за нашето време”, каза Папа Бенедикт в Мюнхен по време на неделната литургия на 10 септември.

Според Папа Бенедикт, да се изяснят връзките на християнството с истината, и следователно с разума е важно преди всичко, за да може да се евангелизира новият Запад – Европа преди всичко – но е също така важно за връзките с всички религии в една връзка на диалог, на взаимен респект и на толерантност. Тези два аспекта трябва да бъдат разглеждани поотделно, въпреки че са свързани помежду си, подчертава кард.Мартино.

Християнството, подчертава кард.Мартино, поставя вярата в Разума Създател, а не в Ирационалния. На Ислингер Фелд Папата си зададе въпроса: Какво съществува в началото и посочи два възможни отговора: “Разумът създател, Духът Създател, който твори всичко и насърчава развитието, или Ирационалността, която лишена от всеки разум, неочаквано произвежда един подреден математически космос а също и човека, неговия разум”. Вторият въпрос не е логичен, казва кард.Мартино, защото нашият разум би бил само случаен плод на еволюцията, и следователно, плод на един ирационален процес. Християнската вяра, заключи Папа Бенедикт, вярва, че “в основата е вечното Слово, Разумът, а не Ирационалното”.

Същата тази концепция бе развита и в словото на Папа Бенедикт пред академиците в Университета в Регенсбург, една лекция богата, комплексна и отправена към учени хора, от която не трябва да се пропуска нито една фраза, за да не остане неразбрана цялата реч. “Ако не се постъпва съгласно разума, каза Папата, е противно на Божията природа”. Това твърдение на Светия Отец, пише кард.Мартино, има като център на полемиката самопонижението на западния разум. В очите на западния човек християнството не е повече разумно, защото той си е изработил един ограничен разум, позитивистичен, който счита за истинско само това, което е математическо и експериментално. В университета в Регенсбург Папата каза, че има нужда от “едно разширяване на нашата концепция за разума”.

Това е от особена важност, казва кард.Ренато Мартино, и за диалога с религиите, защото позитивистичният разум и формите на философия, произтичащи от него, предполагат че са универсални и следователно да се налагат посредством техническото развитие по цялата земя. Постъпвайки така обаче, те спъват истинския диалог между културите и между религиите. Критикувайки “осмиването на святото” Светият Отец няма предвид само осмиването на християнството, а на всяка религия. “Толерантността, от която имаме спешна нужда – бе казал Папа Бенедикт – включва страха Божий, т.е. респекта към това, което за другия е нещо свято”.

По този начин Бенедикт ХVІ критикува арогантността на един западен разум, сведен до техниката и подчертава толерантността и диалога основаващи се върху взаимния респект между религиите. В словото си в университета в Регенсбург, Папата заяви, че “дълбоко религиозните култури в света виждат именно в това изключване на божественото (изключване предизвикано от позитивистичния разум, допълва кард.Мартино) от универсалността на разума, една атака към техните най-дълбоки убеждения. Един разум, който пред лицето на божественото е глух и отблъсква религията в сферата на субкултурите, не е способен да се включи в диалога с културите”.

В Мюнхен, на 10 септември, Папата изрази същото убеждение: “Народите от Азия и от Африка се възхищават, да, на техническите постижения на Запада и на нашата наука, но се страхуват от един вид разум, който изключва изцяло Бог от визията на човека”. И заключи: “Истинската заплаха за своята идентичност те не виждат в християнската вяра, а в пренебрегването на Бог”.

Никоя религия няма от какво да се страхува от католическата Религия и от нейния Папа, защото истинският неприятел на всички тях, най-опасният и коварният, е етическо-културната парадигма на един разум без Бог, който въпреки че очарова със своите научни и технически успехи, заплашва – облагодетелстван в това от настоящите процеси на глобализация – религиозното наследство на цялото човечество . На тази парадигма трябва да се отговаря без насаждането на мисли и програми на неприязън и насилие, спокойно и с убедителните аргументи на един разум, който намира истината на своето поведение във връзката с вярата в Бога. Следователно, никоя религия няма защо да се страхува от католическата Религия и от нейните привърженици, които верни на Триединната Любов, се посвещават всеки ден на молитвата, на насаждането на надеждата за себе си и за мъжете и жените от нашето време, живеещи една безусловна любов чрез многобройни дела на милосърдие в полза на многолюдното човечество, белязано от социалната несправедливост, от бедността и липсата на достойнство, които обичат и насаждат срещата и диалога и приятелството с вярващите от другите религии и с всички мъже и жени с добра воля. Не винаги това тяхно свидетелство на обич към Бог и към ближния е прието и изслушвано: всички могат лесно да констатират, че много християни, все повече и в различни части на света, днес са спъвани и преследвани до мъченичеството, щастливи обаче по-скоро да умрат, отколкото да се откажат от Бог и от Неговата любов.

Със словото в Университета в Регенсбург, цялото насочено към връзката между вяра и разум така както се е развила в историческия контекст на модерната култура на Запад, Светият Отец не само е защитник на добрите доводи на християнството, но фактически и на тези на всички религии и на най-автентичното религиозно наследство на човечеството . Ако под мас-медииния натиск и оркестрирани политически и идеологически манипулации, дали неточни интерпретации на словото на Бенедикт ХVІ в университета в Регенсбург, някой вярващ от друга религия се е почувствал обиден, трябва да им се дава пълното уверение, че намеренията и желанието на Папата бяха и остават вдъхновени от християнските чувства на респект и приятелство към всички искрени последователи на другите религии.

Следователно, това че подчертах от страна на Светият Отец връзката между християнството и истината не затваря, а отваря един по-дълбок диалог с другите религии , защото тук повтарят откъс от една книга написана от настоящия Папа, когато беше кардинал: “Когато истината дарява себе си, всички сме далеч от отчуждението, от това, което разделя: навлиза един общ критерий, който не върши насилие над никоя култура, а носи всяка в своето сърце, защото всяка е очаквана на истината” (Ратцингер, Вяра Истина Толерантност. Християнството и другите религии , Кантагалли, Сиена 2003, стр.69).








All the contents on this site are copyrighted ©.