Папата се сбогува с родната Бавария

(14.09.2006) - Вярващият не е сам”: свидетелствайте вашата вяра в Божията любов в “настоящия секуларизиран свят”. С тези думи Бенедикт ХVІ се сбогува с Бавария с което приключи четвъртата му апостолическа визита. За Папа Бенедикт тези шест дни в Бавария бяха наситени с интензивна пасторална дейност, но също така те бяха и едно завръщане към корените и дни на силни спомени, дали особен личен характер на това завръщане на родна земя. Папският самолет излетя от международното летище в Мюнхен в 13.00ч.местно време, а след пристигането в Рим Папата се завърна в апостолическата резиденция в Кастел Гандлофо. Две бяха оофициланите слова на Папата през този последен ден на Бенедикт ХVІ в родната Бавария: сутринта в катедралата на Фрайзинг на срещата със свещениците и постоянните дякони, а след това и на официалната церемония на летището в Мюнхен.

*************
Радост и вълнение бяха чувствата, които придружиха Негово Светейшество в последните моменти преди отпътуването му от Бавария, на която Светият Отец повери, че “първата и главна основа на ценностите на труда е самият човек”. Това, той изтъкна в последното си слово при раздялата с родна Германия, когато на летището в Мюнхен бе изпратен от Министър Председателя на Бавария – Едмунд Щойбер и съпругата му. На летището бяха кард. Фридриx Ветер – архиепископ на Мюнхен и висши представители на местния клир.

Негово Светейишество постави акцент на значението на човешкия труд, и по повод навършилите се днес 25 години от публикацията на енцикликата на Папа Йоан Павел ІІ – Laborem exercens , подчерта социалния елемент в живота на народите, споменавайки конкретно настоящото икономическо положение в Германия:

“Трудът – каза Бенедикт XVI - е едно благо за човека, защото посредством него той не само преобразява и пригодява природата в зависимост своите нужди, но така също осъществява и реализирва самия себе си като личност и както определя Папа Йоан Павел ІІ, “благодарение на труда си, човек се облагородява и става по-хуманен, по-съвършен”. Това са пророчески насърчения, които не губят своето значение с времето, а все по-вече са актуални и валидни за всеки народ” – допълни Бенедикт XVI.

Отправяйки благодарност към Държавния Министър Председател и всички граждански и църковни власти, допринесли за организирането на тази визита и за спокойното и протичане, Негово Светейшество сподели целта на поклонничеството му в родната земя: “Дойдох в Германия – каза той – за да обновя моите сънародници във вярата, да ги насърча във Вечната евангелска Истина и утвърдя последователите на Исуса Христа – Син Божий, въплотил се и станал Човек заради спасението на света”. Фактически в тези думи се съдържа сърцевината на християнската вяра, “която – подчерта Бенедикт XVI – не само приближава до Всевишния и Неговото Слово, но също съпровожда и подпомага човека да гради тук на земята едно по-добро и по-достойно бъдеще”.

“Който вяра в Бога, никога не е сам” – с тази истина, която бе лайтмотив на апостолическото поклонение на Папата в Бавария, Светият Отец приключи с молитва: “ Боже, бди над моята Родина, закриляй Германия!”

Детски хор поздрави Негово Светейшество, докато групи младежи скандираха на италиански “Бенедетто”, избраното от него име за папството му, което в превод означава “благословен”.

***************
Днес, последният ден от визитата на Папа Бенедикт ХVІ в родна Бавария, в катедралата на Регенсбург той се срещна със свещеници и дякони. В срещата взеха участие някои негови събратя, с които на 29 юни 1951 г. заедно са казали своето “да” на Господа и са били ръкоположени за свещеници. Светият Отец изненада всички говорейки направо без да ползва предрателно подготвения текст:

“Донесох един дълъг текст – каза той – но няма да го чета, имате го вече отпечатан, ще можете да го прочетете когато си тръгна”. Говорейки засегна темата за званията, започвайки от липсата на свещеници в Църквата. Цитирайки думите на Христос: “жетвата е богата, а работниците малко”, Папата посочи колко е важно да се “моли господарят на нивата”, Бог. Поканата на Исус е ясна – каза Папа Бенедикт – Той не повели да се търсят доброволци или да се организират мениджърски кампании за събирането на нови новобранци”. Христос поиска да се молим. “Трябва, каза Папата, да се молим на Бог, искайки да разбуди сърцата на човеците. Трябва да се молим на господаря на жетвата да насърчи едно дълбоко “да” в сърцето на човеците”. Ефикасната пасторална дейност също зависи от молитвата – допълни – в противен случай служенето става един празен активизъм”.

Бенедикт ХVІ илюстрира двете фундаментални добродетели за един свещеник, в равновесие между тях: усърдието и смирението. Усърдие, което подтиква да се върви към нуждаещите се братя, да бъдем апостоли на Исус Христос; смирение, което води до признаване на собствените граници, за да не бъдем разрушени от усърдието”. Вярно е, много неща би трябвало да бъдат направени – коментира – това се отнася за свещениците, но също и за Папата. Аз също бих искал да направя много неща, но силите ми са малко. Всичко останало трябва да го оставя на Бог”.

И тук Светият Отец отправи към Бога молитвата: “Ти знаеш, Църквата е Твоя. Ти си, който ще ни подариш сътрудниците за Твоето дело. Ти си там, където ние не можем да стигнем. Само ако сме подкрепени, само ако получим първо от Бог – продължи – можем наистина да служим на другите”. “Само така разбираме, че да се отслужва Литургията не е един занаят, а изисква едно дълбоко вътрешно участие. Само така разбираме, че Евхаристията не е едно задължение, тя е една духовна храна”.

Накрая допълни: “Който вярва никога не е сам: не сме сами, ние сме приятели на Христос. Свещеникът не е сам, той е част от свещеническото тяло, единен с епископа и с другите свещеници. Трябва наистина да го живеем това единение и да го даваме на този, който е сам, на този който се съмнява. Тогава това единение ще се предаде на другите като връзката с Исус Христос”.